Странен средновековен плашещ сън
редакция:
Здравейте. Аз съм на 21 години и по принцип се славя с това, че сънувам странни сънища, но това се случва за първи път (е, за втори път виждам същият човек да умира, но не и че го спасявам няколко пъти). Стреснах се от това, че тъкмо решихме да опитаме да живеем заедно в новия му апартамент.
Сънят се развиваше в Средновековието - всички бяхме облечени в старинни дрехи и навсякъде имаше къщурки и транспорта беше разбира се конен - намирах се в някакво селище.
Бях подчинена и близка на добрата магьосница. Приятелят ми (който в истинския живот е добър и стеснителен) беше един вид смелчага (не мога да го определя точно, понеже не беше нещо като рицар) и все се забъркваше в разни бели - постоянно се нараняваше или умираше.
Понеже бях близка с магьосницата, тя ми даде някакви вълшебни семена(оранжево-кафеникави), които имаха силата да го съживяват. И така, докато семената не свършиха.
Накрая не успях да му дам "хапчето" против смърт и той наистина загина - не мога да се сетя точно, но май падна от нещо високо.
В края на историята магьосницата седеше до мен на много много висока каруца, пълна със сено, на чийто връх седяхме и съответно се движехме много бавно. Бях облечена в зелена дълга пола и червена блуза.
Плачех като за последно заради това, че не съм успяла да го спася (а това се бе превърнало в ежедневие) и страдах адски много, а въпросната магьосница ме бе прегърнала през раменете и не се опитваше да ме успокои, а просто искаше да приема нещата такива, каквито са.
Не можеше да ми даде повече от семената и остави сълзите ми да се леят в израз на това, че като излея мъката си ще ми олекне.
И така се събудих. Понеже не можах добре да разтълкувам съня, реших да го споделя и да чуя вашето мнение, дано не ви отегча много.
Сънят се развиваше в Средновековието - всички бяхме облечени в старинни дрехи и навсякъде имаше къщурки и транспорта беше разбира се конен - намирах се в някакво селище.
Бях подчинена и близка на добрата магьосница. Приятелят ми (който в истинския живот е добър и стеснителен) беше един вид смелчага (не мога да го определя точно, понеже не беше нещо като рицар) и все се забъркваше в разни бели - постоянно се нараняваше или умираше.
Понеже бях близка с магьосницата, тя ми даде някакви вълшебни семена(оранжево-кафеникави), които имаха силата да го съживяват. И така, докато семената не свършиха.
Накрая не успях да му дам "хапчето" против смърт и той наистина загина - не мога да се сетя точно, но май падна от нещо високо.
В края на историята магьосницата седеше до мен на много много висока каруца, пълна със сено, на чийто връх седяхме и съответно се движехме много бавно. Бях облечена в зелена дълга пола и червена блуза.
Плачех като за последно заради това, че не съм успяла да го спася (а това се бе превърнало в ежедневие) и страдах адски много, а въпросната магьосница ме бе прегърнала през раменете и не се опитваше да ме успокои, а просто искаше да приема нещата такива, каквито са.
Не можеше да ми даде повече от семената и остави сълзите ми да се леят в израз на това, че като излея мъката си ще ми олекне.
И така се събудих. Понеже не можах добре да разтълкувам съня, реших да го споделя и да чуя вашето мнение, дано не ви отегча много.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.5
Общо гласували: 4
50
42
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари