Странен кошмар със съучениците ми и едни полицаи

Сънят ми беше мнго объркан. Като за начало, аз и мой съученици бяхме на почивка и отивахме някъде. Голям път голямо нещо.. както и да, е стигнахме една скала с пропаст и друг край, на който чакаха полицай за проверка предполагам. Имаше някакъв мост и ние минахме като го счупихме.

Полицаите ни спряха и бяха мнго строги ... Заплашваха, дърпаха и след това не помня какво стана. После пак тръгваме по същия път, ама този път съм ядосана и бягам и стигам пак тази скала. Ама вече бяхме съборили моста и трябваше през ронещата се скала да минем.

Добре, с много мъки успяхме и пак полицайте, но този път ни задържаха и ни взехаа багажа. Оказа се, че в тази скала има сграда с магнитни резонанси и друго, ама това го разбрах. Полицаите ни държаха на нещо, като мини стадион и ни държаха дълго време,
мъчеха ни(много исках да се махна). Аз се заиграх с едно скачащо топче и един дойде и ми се развика и хвърли топчето отвън на скалата.

Аз погледнах през един процеп и като видях къде е, ми се пререва, че трябва да го взема от там. Както и да е, намерих друго топче и този пак го хвърли. Аз вече рева и му обясняваам, че това е единственото, което мога да права и той клати глава все едно се съгласява, но явно не е така защото хората му започнаха да ме замерват с някакви топки и да стрелят. Ужас беше! Най-накрая ни пуснаха, но ни дадоха само телефоните.

Аз и един съученик решихме да влезем в сградата и да си вземем багажа.

Промъкнахме се, видяхме тези болнични глупости и бая се стреснахме и решихме да се махаме без багажите. Промъкнахме се и повярвайте ми, нямах търпение да изляза. Вече на вън съм сама и виждам спрели коли, път, тротоари.

Предишните хълмове ги нямаше и виждам 3 човека. Единия държи дрелка и я насочва към другите (тоя с дрелката е баща ми ) и те стреснати, се притесняват. Огледах се и видях, че хората в колите са мъртви, и че хората или са луди или мъртви или нормални. Не издържах- казах си - време е да се събуждаш- и станах. Споделете мнението си.