Сънувах мистериозна жена с зелено и синьо око
редакция:
Здавейте на всички. Казвам се Мария и съм нс 17 години.
Наскоро сънувах бившата си най-добрата приятелка, историята с нея е адски дълга, но грешката беше в нея. ( Лъжеше ме поради една цел - да ме задържи до себе си. Защото имаше и друго момиче. )
Сънувах, че аз, приятелкта ми и още едно момче бягаме сякаш от някого или нещо такова. В бързината си, не знам защо, се спираме и аз и приятелката ми влизаме в нещо като някаква стая напълно празна, и аз само знам че момчето е отвън някъде.
И приятелката ми ме погледна и ми каза:
'Защо трябваше да се получи така?' ( А до колкото я познавам, не ми се вярва да ми го каже в реалноста )
и аз и отвърнах: ' Съжалявам, този път не съм виновна аз. ( И отвърнах погледа си както правя по принцип като я видя по улицата. )
Тя се натъжи и се разплака. Спомням си, че я прегърнах и казах:'Спокойно'.
След това, вече сме някъде навън и бягаме по някакви стъпала нагоре, отново тримата. Но аз съм най-напред. Пред мен изведнъж се понявява някаква жена, която ми казва: Ти къде си мислиш, че отиваш ?!
( Поне това е по спомен)
И аз не и отговорих, но като погледнах лицето и то беше странно и едното и око беше синьо, а другото зелено. И точно един кичур от косата и минаваше през окото и. Обърнах се назад да видя дали все още са там 2-мата ми приятели. И така сънят свърши.
Моля ви, коментирайте.
Благодаря предварително.
Наскоро сънувах бившата си най-добрата приятелка, историята с нея е адски дълга, но грешката беше в нея. ( Лъжеше ме поради една цел - да ме задържи до себе си. Защото имаше и друго момиче. )
Сънувах, че аз, приятелкта ми и още едно момче бягаме сякаш от някого или нещо такова. В бързината си, не знам защо, се спираме и аз и приятелката ми влизаме в нещо като някаква стая напълно празна, и аз само знам че момчето е отвън някъде.
И приятелката ми ме погледна и ми каза:
'Защо трябваше да се получи така?' ( А до колкото я познавам, не ми се вярва да ми го каже в реалноста )
и аз и отвърнах: ' Съжалявам, този път не съм виновна аз. ( И отвърнах погледа си както правя по принцип като я видя по улицата. )
Тя се натъжи и се разплака. Спомням си, че я прегърнах и казах:'Спокойно'.
След това, вече сме някъде навън и бягаме по някакви стъпала нагоре, отново тримата. Но аз съм най-напред. Пред мен изведнъж се понявява някаква жена, която ми казва: Ти къде си мислиш, че отиваш ?!
( Поне това е по спомен)
И аз не и отговорих, но като погледнах лицето и то беше странно и едното и око беше синьо, а другото зелено. И точно един кичур от косата и минаваше през окото и. Обърнах се назад да видя дали все още са там 2-мата ми приятели. И така сънят свърши.
Моля ви, коментирайте.
Благодаря предварително.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
52
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари