Мистериозната двойка

Всичко започна още когато бях в детската градина, майка ми редовно беше в командировки и аз спях при баба ми. . . Вечерта баба ме слага да си лягам както обикновено. . . Но на мен не ми се спеше още, започнах да оглеждам стаята която се осветяваше от големите улични лампи от училищния двор. . . Виждах цялата стая, гардероба, малката масичка, до леглото ми, дори чувах равномерното дишане на леля ми, която спеше на съседното легло. . .

Изведнъж стаята започна да се клати, като при земетресение, отвън започнаха да се чуват гърмежи от пушки и от бомби, все едно беше настъпила трета световна война. . . Чувах дишането на леля ми но толкова се изплаших че не посмях да помръдна от леглото. . . . .

След минути и вратата на стаята се отвори, тя се намираше в горния край на стаята и светлината едва стигаше до вратата, там застана човек, мъж с черно бомбе и черен шлифер, лицето му не се виждаше. , Вцепених се. от страх. . . . Всичко което ми дойде да направя беше ако човека тръгне към мен да се завия през глава а пък каквото ще да става. . . Човекът тръгна с бавни крачки към мен, аз се скрих под завивките и притихнах. . . Изведнъж всичко утихна, гърмежите от вън, вече не усещах и стаята да се клати, подадох главата си от завивката всичко беше изчезналоо и човека също. . .

Веднага скочиих и изтичах при баба ми в кухнята разказах и запъхтяна и трепереща все още от преживяното. Баба ме успокои като ми каза че съм била много изморена и заспала съм с отворени очи и съм сънувала. Знаех че не беше сън. . . Минаха се 4 години случката ми почти избледня. . . Но една събота отново се върнаха спомените ми породени от моя съученичка от която трябваше да взема един учебник. . Тя живееше срещу нашият блок. . Докато влизах във входа чух писъци, тя беше на 4ти или 5ти етаж, асансьора беше заседнал на нейния етаж. . Тръгнах по стълбите молейки се да не идват от нея тези писъци, на етажа й хора се суетяха вратата на апартамента й беше широко отворена. Влезнах притеснена, но не много изплашена, какво пък толкова може да е станало, крадец който при суматохата е избягал това си помислих. . . , Първата врата водеше към кухнята тя беше там. . .

Бледа като платно и трепереща с изкочили от страх очи. . . Попитах какво е станало, все още с мисълта че крадец се е промъкнал, . . Но тя ме накара да се вцепеня загубила ума и дума. . . Докато учела през коридора към входната врата преминала жена с черна забрадка и черен шлифер без лице. . . След три години спомням си ясно беше пълнолуние половин един час преди полунощ. . Прибирах се от дискотека, бяхме с кола двама души аз и шофоьора, докато си разказвахме весели случки в колата, минавайки покрай гробищата, бях се обърнала към шофьора а той можеше да вижда от моята страна на вън. . карахме на дълги. . Изведнъж момчето спря да се смее лицето му пребледня, попитах го какво има но не се обърнах продължавах да гледам към него и през ум не ми мина какво може да видя пред затвореният портал на гробищата.

Той заеквайки и сочейки с пръст към портала, ме попита дали съм видяла двамата които стоят там. . . мъж и жена за миг осветил лицето на мъжа било бледо зеленикаво. Обърнах се и видях гърбът на мъж с бомбе и шлифер, вдигнал ръка за автостоп, жената беше срещу мъжа не се виждаше цялата беше почти до гърдите му, мярнах черна забрадка и дълъг черен шлифер, тя беше вдигнала също ръка за автостоп но в срещуположната страна. . . Така й не разбрах до ден днешен, защо преживях тези случки, и никога няма да забравя това. . . Със сигурност знам че всичко това е било истинско, но кой са били тези хора виждал ли ги е някой, не посмях да потърся информация за тях. . . Аз по принцип съм чувствителна на тази тема за задгробния живот не ми е първата случка, но тази беше най очевадна. .