Страхувам се да го напусна
АнонименНовак
Здравейте. Аз съм жена, на 21 години. Израстнала в едно малко селце, Силистренска област. Моята история е, че се страхувам да напусна мъжа си. Ще започна от самото начало на тази история.
Запознахме се чрез сестра мy, а за нея да не говорим, че и тя е един дол дренки. Та значи, започнах да ходя в тях, уж заради сестра мy, а и защото майка ми все се караше с втория си мъж и не се търпеше.
Една вечер се обадих на брата на мъжа ми, нали тогава още не бяхме обвързани, че не издържам при майка ми и искам да се махна поне за една вечер. И от там тръгна всичко.
Аз се влюбих в брата на моя мъж и започнахме да излизаме заедно. Той идваше всяка вечер да ме вземе от къщата на втория мъж на майка ми и така, аз се влюбих.
Но се случи така, че брата на мъжа ми не можеше да ми обръща вече внимание заради това, защото имаше все работа. Самата мy професия е такава.
И аз започнах да се виждам със сегашния ми мъж и се оказа голяма грешка, че направих това. Той ми обръщаше внимание, но после след като ни се роди дете, ми изкарва всеки ден всичко "през носа".
Водеше ме по ресторанти, цветя едно, друго. Идваше всяка вечер да ме взема от моето село и така.
Един ден реших да му спестя част от разходите и реших да се преместя да живея при него в града. Той живееше там със сестра си, а брат my живееше отделно.
Съжалявам безкарайно, че оставих брат мy, защото още го обичам и то много. И итака всичко беше наред докато не забременях и тогава се случи всичко.
От този ден, когато той ме дари с дете, започна кошмара, в които сега живея. Видях в негово лице втори човек, който никоя друга не би искала.
Превърна се в звяр, който ме плаши всеки ден. Започна да крещи за най -малкото нарича ме, животно псуваше ме, хварляше разни неща върху мен като маса и чаши.
Аз започнах много да се страхувам. Обичам го, но това не е живот. Била съм селянка и каква ли още не. Дори да не съм виновна, се самообвинявам, къде сгреших.
Аз се страхувам да го напусна защото знам, сигурна съм, че ще стане страшен скандал. Какво да правя ? Всеки път когато стане скандал, аз все мy падам на колене и му целувам ръце като че ли е господ.
Къде сгреших ? Всеки божи ден плача и бавно ми умира самочуствието. Стоя единствено само заради детето, защото е още малко, едва успяваме да вържем двата края.
А иска второ дете, но аз не желая. Защо ? Да старада и то ли ? Моля дайте ми съвети какво да правя.
Запознахме се чрез сестра мy, а за нея да не говорим, че и тя е един дол дренки. Та значи, започнах да ходя в тях, уж заради сестра мy, а и защото майка ми все се караше с втория си мъж и не се търпеше.
Една вечер се обадих на брата на мъжа ми, нали тогава още не бяхме обвързани, че не издържам при майка ми и искам да се махна поне за една вечер. И от там тръгна всичко.
Аз се влюбих в брата на моя мъж и започнахме да излизаме заедно. Той идваше всяка вечер да ме вземе от къщата на втория мъж на майка ми и така, аз се влюбих.
Но се случи така, че брата на мъжа ми не можеше да ми обръща вече внимание заради това, защото имаше все работа. Самата мy професия е такава.
И аз започнах да се виждам със сегашния ми мъж и се оказа голяма грешка, че направих това. Той ми обръщаше внимание, но после след като ни се роди дете, ми изкарва всеки ден всичко "през носа".
Водеше ме по ресторанти, цветя едно, друго. Идваше всяка вечер да ме взема от моето село и така.
Един ден реших да му спестя част от разходите и реших да се преместя да живея при него в града. Той живееше там със сестра си, а брат my живееше отделно.
Съжалявам безкарайно, че оставих брат мy, защото още го обичам и то много. И итака всичко беше наред докато не забременях и тогава се случи всичко.
От този ден, когато той ме дари с дете, започна кошмара, в които сега живея. Видях в негово лице втори човек, който никоя друга не би искала.
Превърна се в звяр, който ме плаши всеки ден. Започна да крещи за най -малкото нарича ме, животно псуваше ме, хварляше разни неща върху мен като маса и чаши.
Аз започнах много да се страхувам. Обичам го, но това не е живот. Била съм селянка и каква ли още не. Дори да не съм виновна, се самообвинявам, къде сгреших.
Аз се страхувам да го напусна защото знам, сигурна съм, че ще стане страшен скандал. Какво да правя ? Всеки път когато стане скандал, аз все мy падам на колене и му целувам ръце като че ли е господ.
Къде сгреших ? Всеки божи ден плача и бавно ми умира самочуствието. Стоя единствено само заради детето, защото е още малко, едва успяваме да вържем двата края.
А иска второ дете, но аз не желая. Защо ? Да старада и то ли ? Моля дайте ми съвети какво да правя.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (11)
Изпрати
Детелинче, знаеш ли какво е мъж да те пребива, всеки ден ? Ако не знаеш, дано Господ да даде никога да не го разбереш, защото е страшно. Сгрешило момичето и какво ? Сега да страда заради някъкъв малоумник, дето се има за господ ли ? И аз направих същата грешка на 22 г.И аз минах през ада и си платих солено за глупоста. И какво, трябваше да търпя ли ? Още повече, че има и дете, което е по - страшно, защото може да посегне и на него. За това мило Миньонче, взимай мерки докато е време. И вместо да му падаш на колене и да се унижаваш, се стегни, и си подреди живота. Какво като стане скандал ? Да немислиш, че някой ще ти каже браво, че търпиш. Съгласна съм с Лейди Виго, вземай се в ръце и бягай, защото по - добре няма да стане, а напротив. Още си много млада и животът е пред теб. Един ден ще срещнеш човек, който да те обича и цени, и тогава ще разбереш какво значи да си обичан. Пожелавам ти успех, каквото и да решиш.
5
0
Мила, аз съм в подобна ситуация - сега живея при нашите с детето и все още съм по майчинство. И знам, че е много трудно. Но по - трудното е да се пребориш със себе си и това, което изипитваш. Защото ние уж сме разделени, но той все още живее в моя апартамент и чака да се върна. И е така, защото и мене ме е страх, но не от него, а от това да не взема грешното решение и да съжалявам. Разбирам и притеснението ти от това, че живеете в малък град, но ти данък обществено мнение не плащаш. Най - важни сте ти и детето. За да можеш да го отгледаш, да се грижиш по най - добрия начин за него и да му дариш пълноценната си любов, първо трябва ти да си добре, психически да си уравновесена, да си спокойна. Това няма как да стане като сте заедно. Разбери, той няма да спре да те тормози, а ще става и по - лошо, защото знае, че си зависима от него и ще се възползва винаги от това. Не търси вина в себе си, защото не можеш до отговаряш за постъпките на друг. Въоръжи се с търпение, докато можеш да бъдеш малко по - независима относно детето, и най - важното, не му се давай. Прави се на безразлична и му покажи, че си достатъчно силна да се справиш с нападките му. Успех.
0
0
Абе, то лесно да кажеш оставай го и бягай надалече, ама с малко дете, че и на 21 г. Сигурна съм, че не работиш, а и на родители не можеш да разчиташ(доколкото разбрах), къде ще отидеш - на улицата ли ? Потърпи, детето ти да стане на 3 г.(ако вече не е станало), намери си работа и тогава бягай. А ако е толкова непоносимо колкото го описваш - избери по-малката злина - родителите ти или мъжа ти, ти си знаеш най - добре коя е тя. Но сама с малко дете, без пари какво ще правиш, под моста ли ще живеете, помисли си добре, за да не стане по - лошо. Изобщо ти с какъв акъл си се омъжила толкова млада, ума не ми го побира. Едно е да си сам и да си грабнеш чукалата, но друго е и да имаш отговорност за някой друг. На твоето място бих го напуснала, но пък имам родители, на които да разчитам. Освен това смятам, че правиш огромна грешка с това да му се молиш и падаш на колене и бъди сигурна, че с това го предизвикваш да те тормози повече. Човекът е създаден така, че като се види малко с власт и се самозабравя, а той вижда, че има власт върху теб. За това следващия път се опитай да го възнаградиш с безразличие, предполагам, че ще го шокираш и ще стане по-груб, но за кратко. Мисля, че ще се промени като види, че и ти си се променила. Ако не съм познала - съжалявам за лошия съвет. Пожелавам ти късмет и умната.
0
0
