Страхувам се да го напусна

Здравейте. Аз съм жена, на 21 години. Израстнала в едно малко селце, Силистренска област. Моята история е, че се страхувам да напусна мъжа си. Ще започна от самото начало на тази история.

Запознахме се чрез сестра мy, а за нея да не говорим, че и тя е един дол дренки. Та значи, започнах да ходя в тях, уж заради сестра мy, а и защото майка ми все се караше с втория си мъж и не се търпеше.

Една вечер се обадих на брата на мъжа ми, нали тогава още не бяхме обвързани, че не издържам при майка ми и искам да се махна поне за една вечер. И от там тръгна всичко.

Аз се влюбих в брата на моя мъж и започнахме да излизаме заедно. Той идваше всяка вечер да ме вземе от къщата на втория мъж на майка ми и така, аз се влюбих.

Но се случи така, че брата на мъжа ми не можеше да ми обръща вече внимание заради това, защото имаше все работа. Самата мy професия е такава.

И аз започнах да се виждам със сегашния ми мъж и се оказа голяма грешка, че направих това. Той ми обръщаше внимание, но после след като ни се роди дете, ми изкарва всеки ден всичко "през носа".

Водеше ме по ресторанти, цветя едно, друго. Идваше всяка вечер да ме взема от моето село и така.

Един ден реших да му спестя част от разходите и реших да се преместя да живея при него в града. Той живееше там със сестра си, а брат my живееше отделно.

Съжалявам безкарайно, че оставих брат мy, защото още го обичам и то много. И итака всичко беше наред докато не забременях и тогава се случи всичко.

От този ден, когато той ме дари с дете, започна кошмара, в които сега живея. Видях в негово лице втори човек, който никоя друга не би искала.

Превърна се в звяр, който ме плаши всеки ден. Започна да крещи за най -малкото нарича ме, животно псуваше ме, хварляше разни неща върху мен като маса и чаши.

Аз започнах много да се страхувам. Обичам го, но това не е живот. Била съм селянка и каква ли още не. Дори да не съм виновна, се самообвинявам, къде сгреших.

Аз се страхувам да го напусна защото знам, сигурна съм, че ще стане страшен скандал. Какво да правя ? Всеки път когато стане скандал, аз все мy падам на колене и му целувам ръце като че ли е господ.

Къде сгреших ? Всеки божи ден плача и бавно ми умира самочуствието. Стоя единствено само заради детето, защото е още малко, едва успяваме да вържем двата края.

А иска второ дете, но аз не желая. Защо ? Да старада и то ли ? Моля дайте ми съвети какво да правя.