Избор между Бог, Дявола или Свободата

Здравейте всички. Споделям в този сайт, защото тук все някой може да даде полезен съвет. Обикновено някои хора ме мислят за луда, заради моите истории, дори близките ме гледат странно, когато им говоря за разни неща(например сънищата ми), тъй като тук ще пиша за един мой сън, който сънувах снощи. . Та, надявам се да не ме съдите.

Не съм продала душата си на дявола, но мисля, че винаги съм имала някаква необяснима връзка с него. И разбирам тези неща от сънищата си. Сега ще ви обясня. При мен нещата са доста оплетени. Наскоро щеше да ме блъсне кола. Размина ми се като по чудо. Дори не знам как стана, но нямах дори драскотина по себе си (за огромен, може би невероятен късмет) Сега няма да ви разказвам тази история, как се случи и какво точно стана тъй като се опитвам да забравя за това, понеже бях изплашена до смърт, а и ще ми отнеме много време да разкажа с подробности и как точно оцелях. Но ви казвам беше си чудо. . . . .


Та, да се върна към онова за. . . дявола (казвам го, защото след онази случка с колата сънувах как дяволът ми говори, че той ме е спасил и че трябва да бъда щастлива и да се боря за това, което искам без да се отказвам. ) Много ми е странно. Наистина се питам кой точно ме спаси. Сънувам различни същества от други светове, едни се представят за Бог, други за Луцифер и ми говорят различни неща и само ме объркват. Снощи например сънувах, че вървя по един тъмен коридор с червен килим и отстрани имаше маси, като в ресторант, на които седяха разни хора. Докато вървях, в главата ми се чуваха странни гласове. Беше страховито, защото тези гласове ту се смееха, ту плачеха или крещяха зловещо. По едно време чувам един мъжки глас да ми крещи в главата "Аз съм Христос, но аз съм и Луцифер" и обратно "Аз съм Луцифер, но аз съм и Христос" сякаш те двамата ми говореха от един глас. Не можах да разбера нищо, защото езикът, на който говориха беше нечовешки. Беше език, който го няма никъде по света. Приличаше малко на латински, но не беше латински. Докато слушах, само леко поклащах глава и се съгласявах с всичко, което ми казваха, въпреки че не разбирах нищо. После гласовете замлъкнаха и продължих да вървя по коридора. Както казах, имаше маси с хора около мен. Помня, че всички хора там бяха заклети католици. По едно време седнах на една от масите при едно католическо семейство с възрастни родители и млада жена, която им беше дъщеря. Седнах до нея и я помолих за помощ.

Казах и "Моля те, помогни ми, аз съм обладана от демон" тогава тя се хвана за устата и отвърна "Господи, до мен седи демон! ! " И тогава родителите и почнаха да се смеят ужасяващо, всички около мен почнаха да ме гледат презрително и да се смеят адски с някаква злоба. Аз викнах" Не съм демон, аз съм обладана от демон "Но никой не ме чуваше. Тогава станах от масата и тръгнах по коридора. Когато отворих вратите се озовах в царството небесно. То представляваше една огромна зала с много висок таван. Беше като катедрала, а на тавана имаше златни прозорци, които бяха затворени. Въпреки това в залата беше много светло. На тавана летяха някакви същества като ангели. Всичко изглеждаше нормално, но когато се приближих до олтара от някъде се появи Богородица, която беше страшно разгневена и ядосана на мен. Крещеше не като жена, а като демон. Гласът и беше ужасяващ, не можеше да се сравни с нищо друго. Може би беше най страховития и смразяващ звук който съм чувала. Стоях като вцепенена и гледах нагоре.

Тя летеше с други същества над мен, а те си изглеждаха като ангели, но се смееха ужасяващо и ми викаха "сега ще станеш роб на светлината и ще ни повериш душата си. " сякаш душата ми беше тяхна собственост и искаха да ме унищожат. Усещах болка в душата си от всичко това. И това никак не ми хареса. Искаха от мен да се пречистя. . Дори аз не знам за какво(понеже не съм направила нищо лошо на никой) Тогава Богородица им нареди да отворят прозорците. И от там влезе още по ярка светлина, която ме изгаряше. Отвън се чуваха някакви хора, които викаха, сякаш искаха да ме принесат в жертва и да измъчват душата ми, понеже имало някаква тъмнина в нея и не съм била съвършена. Ангелите ме прогониха.

Аз се изплаших ужасно и тръгнах да бягам. Мислех си това е кошмар, не искам Бог, не искам царството Му. Исках само да се върна на земята. В същото време докато тичах обратно към тъмния коридор с червения килим оттам долавях шепот. Беше дявола, който ми говореше "ела си на земята, нямаш място в тяхното царство" и аз минах през коридора и всичко свърши. Гласовете изчезнаха и най накрая се събудих. . Беше страшен кошмар. Много пъти ми се е искало да приключа с всичко това и да се отлъча от църквата, защото подобни сънища са доста чести при мен. Ту ми се явява бога, ту дявола и ми говорят много странни и объркващи неща. Вече не знам кой е добрия и кой лошия. Дяволът ми говори, че винаги съм носела част от него у себе си и съм имала някаква връзка с него от минали животи, нощем доста често се случва да усетя присъствие до себе си в леглото при положение, че спя сама. Усещам присъствие, как някой ме докосва по гърба и ми шепне "това съм аз, искам да ти кажа истината". .

Чувствам се много странно от всичко това. Попринцип съм нормален човек, винаги позитивно настроена, често усмихната и обичам да помагам на хората, да ги уча на разни неща, да се забавлявам с приятели и моята концепция за света и за това какъв е и какъв трябва да бъде е винаги свързана с любовта, мира и съчувствието и вярвам, че с тези неща всичко е постижимо. Вярвам в тайно направеното добро. В промяната у хората и в силата на познанието. Какво общо имам със злото, не знам.

Вярно, ревностна съм, често отразявам гордост в постъпките си и съм леко странна и чудата, лесно се изнервям, но бързо ми минава, постъпвала съм гадно и безчувствено и съм съжалявала за това, но винаги най важното за мен е било да приемаме всеки такъв, какъвто е, да търсим красотата в несъвършенството и в простотата. Да обичаме и да бъдем обичани и да си помагаме като хора и съм далеч от неща като омраза, злоба, завист, лъжи, предателство, унижение или самовлюбеност, винаги се старая да съм истинска както със себе си така и с другите и въпреки това постоянно сънувах че бог ме мрази и, че съм създадена от дявола.

А истината е, че вече се изморих от всичко това. . От църквата, от бога и от дявола и искам просто да ме оставят на мира. Единственото, което искам е свобода и спокойствие. В крайна сметка никой не е перфектен, нито пък съм навредила на някой, нито пък съм сатанист, нито мразя нито съдя, аз съм просто аз и искам така да си остане. Страхувам се и от бог и от дявола, защото постоянно ме преследват в съня ми. . И двамата искат нещо от мен. Сякаш ме карат да избера един от тях. Дайте ми съвет. . . Не искам да избирам нито един от тях. Искам да избера свободата и истината. И вече съм го направила и се определям като атеист. Но ми е интересно вие какво бихте направили на мое място и какво мислите за моята история. .