Сънувах добродушен черен ангел

Сънувах, че пребирайки се от училище се спънах на пешаходната пътека. Правих неуспешни опити да стана, но ме блъсна кола. Болката беше толкова истинска, помня почти всеки детайл. Дори и цветовете в съня ми, които бяха само черно, бяло и червено.

След сблъсака видях светещ надпис по ръцете ми на, който пишеше "Ти умря" и виждах всичко останало в пълен мрак, но не изпитвах страх, а самота и душевна болка.

Бяхме само аз и мрака, сякъш се намирах в една тъмна стая, без никакви светлини, докато от нищото се приближи много високо момче с тъмни, но ярки червени очи, светещи като пламъци, но можех да видя само тях, защото всичко около нас беше много мрачно.

Стоеше пред мен с съжалителен поглед и седеше неподвижно, докато не продума нещо от сорта на -"Изгубила ли се, мила наранена душа? " -

Нямам никаква идея защо се стекоха сълзи от очите ми. Той ме прегърна, без основателна причина или поне аз не знам защо го направи. Cлед това спомена, че ще ме заведе при -Всевишния- и каза името си, но аз не го помня. Звучеше като Луцинер или нещо подобно, но ще го наричам "Сянката"

Хвана ме за ръка и разпери криле, издигайки ни във въздуха, след това отвори портал със някакви странни думи, които звучаха като заклинания, но за съжаление в същия момент се събудих.

Mисля, че съм сънувала черен ангел, но не знам как да тълкувам съня си. . .