Чуждо присъствие, но с добри намерения
редакция:
Дали наистина съм откачила или не знам, но исках да споделя отдавна че понякога когато съм много разтроена се заключвам в стаята си и се разплаквам защото мисълта че ми липсват някои хора които ги няма вече и ги няма сегадо мен, ме убива. Но имам чувството че всеки път щом съм в това състояние някой е до мен и усещам присъствие побиват ме тръпки, усещам нещо като докосване сякаш нещо или някой иска да ми каже.
Но колкото и да ме е страх сякаш искам вътрешно да поговоря с това нещо да ми даде знак че е тук да каже кой е. Понякога просто това че усещам нечие присъствие ме успокоява. Последния път когато отново го усетих си казах на глас "Нали. . . дали си тук или вече под земята е все едно и в двата случея пак страдаш ти" и така но не иска да се разкрие просто знаех че е при мен и сякаш и то знаеше че го усещам щом настръхвах. . .
Но колкото и да ме е страх сякаш искам вътрешно да поговоря с това нещо да ми даде знак че е тук да каже кой е. Понякога просто това че усещам нечие присъствие ме успокоява. Последния път когато отново го усетих си казах на глас "Нали. . . дали си тук или вече под земята е все едно и в двата случея пак страдаш ти" и така но не иска да се разкрие просто знаех че е при мен и сякаш и то знаеше че го усещам щом настръхвах. . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари