Сънувах, че умирам

Сънят ми започва така :
Излизам на разходка и виждам на една улица близо до вкъщи бомба. Отидох да я обезвредя с фиба, но не ми стигна времето и тя избухна. Аз умрях. Приятелите ми не ме чуваха. Дори видях че една приятелка не излизаше и се скъсваше да плаче за мен. Само мама ме чуваше. Не помня кой но някой се опитваше да ми направи нещо като романтичен момент с един приятел, който харесвам. Не се получи, защото той не ме виждаше (а пък и обстановката беше много необичайна - бяхме в обор пълен със слама върху която бяхме седнали.

В този обор беше първата ми целувка, но не беше с него ). Замина надалеч с шапка с еленски рога върху каруца. Качих се на небето. Бях нещо като чакалнята за Рая. Търсих един близък, който беше починал наскоро, но не го намерих. Страмното беше че повечето чакащи бяха анимационни герои само че плод на моето въображение.