Дали е дошъл при мен,за да ми каже,че е добре?
редакция:
Здравейте, преди 8 месеца почина един мой скъп приятел. Когато разбрах, че е починал се шокирах. Не исках да повярвам, че той си е заминал толкова рано от живота. Беше на 17 години и точно преди рождения си ден той си отиде от този свят. Ден и нощ плачех, от вкъщи не излизах.
Когато тои направи 40 дни в същата вечер си легнах спокойно да спя за пръв път от 40 дена. Започвам да сънувам, че говоря с непознат на улицата. Усещам потупване по рамото и когато се обърнах го видях да стой зад мен и да ми се усмихва както всеки предишен път. Започнахме да се прегръщаме и да си говорим. Той ме попита как съм, а аз му казах че се чувствам страхотно, защото го виждам. Но когато го питах аз как е той замлъкна. След няколко минути тихо прошепна ''Тук горе е много тъмно нищо не виждам, но единствено теб видях и дойдох''.
Аз като че ли си глътнах езика и нищо не можех да кажа. Буквално се стъписах от чутото. Мина се минута и ми каза със натъжен глас ''Защо вече не идваш да ме виждаш'' той се разплака след което и аз. В пробуждането си той се отдалечаваше като ми пускаше ръката. тръгнах да тичам след него и да му казвам да се върне. В същия момент падам и когато вдигнах поглед него го нямаше. Така завърши сънят ми, а се събудих потна разревана и задъхана. Говорих с психолог за този сън. Каза ми, че щом единствено мен е видял, аз му давам светлина за да продължи напред. Още съм неспокойна за този сън. . . Плод на въображението ми ли е или той наистина е дошъл при мен?
Когато тои направи 40 дни в същата вечер си легнах спокойно да спя за пръв път от 40 дена. Започвам да сънувам, че говоря с непознат на улицата. Усещам потупване по рамото и когато се обърнах го видях да стой зад мен и да ми се усмихва както всеки предишен път. Започнахме да се прегръщаме и да си говорим. Той ме попита как съм, а аз му казах че се чувствам страхотно, защото го виждам. Но когато го питах аз как е той замлъкна. След няколко минути тихо прошепна ''Тук горе е много тъмно нищо не виждам, но единствено теб видях и дойдох''.
Аз като че ли си глътнах езика и нищо не можех да кажа. Буквално се стъписах от чутото. Мина се минута и ми каза със натъжен глас ''Защо вече не идваш да ме виждаш'' той се разплака след което и аз. В пробуждането си той се отдалечаваше като ми пускаше ръката. тръгнах да тичам след него и да му казвам да се върне. В същия момент падам и когато вдигнах поглед него го нямаше. Така завърши сънят ми, а се събудих потна разревана и задъхана. Говорих с психолог за този сън. Каза ми, че щом единствено мен е видял, аз му давам светлина за да продължи напред. Още съм неспокойна за този сън. . . Плод на въображението ми ли е или той наистина е дошъл при мен?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 3
53
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари