Страдам от силен страх и сомнамбулизъм
редакция:
Здравейте.
От около година не съм човекът, който бях заради силен, натрапчив и непреодолим страх от болести и смърт. .
Започна с постоянните новини, смъртта съсед, и вероятно много други подтискани страхове, спрях да излизам, спрях да отговарям на мобилния, напуснах работа.
Няколко дни след като напуснах всичко се влоши, започнах да пия много алкохол, за да ''имам'' контрол и някакво спокойствие, не исках да спя въобще, защото, ако заспях се събуждах на улицата, в гаража и т. н. след себе си намирах хаос. . .
Започнаха натрапчиви мисли, още фобии, мъчението продължаваше. Е реших да отида на лекар, той ме прехвърли към психиатър - обясних на човека всичко, неговото заключение е ''Параноидно - Биполярно разтройство и посттравматичен стрес''
Изписа ми лекарства, не исках да ги пия, но според хората трябваше виждаха ме, че увяхвам бавно, но сигурно, но не след дълго се убедих, че лекарствата ме тровят - спрях ги, подобрение никакво само временен опиянен ефект, почти като при алкохола.
Още повече се натъжих, че никой и нищо не може да ми помогне, повтарях си, че ще умра, една вечер стоях и за пореден път се наливах, докато не ми дойде мисълта да се самоубия и поне аз да реша как да стане - колкото и глупаво да е, опитах.
Пак се събуждам в болница с белезници, държаха ме няколко дни за наблюдение и дойде денят в който ми казаха да си ходя.
Ето ме сега, отново още по-зле, всички около мен страдат точно заради мен, а аз пак потъвам и търся ''сламката на спасението'', помогнете ми да си помогна. . моля ви.
От около година не съм човекът, който бях заради силен, натрапчив и непреодолим страх от болести и смърт. .
Започна с постоянните новини, смъртта съсед, и вероятно много други подтискани страхове, спрях да излизам, спрях да отговарям на мобилния, напуснах работа.
Няколко дни след като напуснах всичко се влоши, започнах да пия много алкохол, за да ''имам'' контрол и някакво спокойствие, не исках да спя въобще, защото, ако заспях се събуждах на улицата, в гаража и т. н. след себе си намирах хаос. . .
Започнаха натрапчиви мисли, още фобии, мъчението продължаваше. Е реших да отида на лекар, той ме прехвърли към психиатър - обясних на човека всичко, неговото заключение е ''Параноидно - Биполярно разтройство и посттравматичен стрес''
Изписа ми лекарства, не исках да ги пия, но според хората трябваше виждаха ме, че увяхвам бавно, но сигурно, но не след дълго се убедих, че лекарствата ме тровят - спрях ги, подобрение никакво само временен опиянен ефект, почти като при алкохола.
Още повече се натъжих, че никой и нищо не може да ми помогне, повтарях си, че ще умра, една вечер стоях и за пореден път се наливах, докато не ми дойде мисълта да се самоубия и поне аз да реша как да стане - колкото и глупаво да е, опитах.
Пак се събуждам в болница с белезници, държаха ме няколко дни за наблюдение и дойде денят в който ми казаха да си ходя.
Ето ме сега, отново още по-зле, всички около мен страдат точно заради мен, а аз пак потъвам и търся ''сламката на спасението'', помогнете ми да си помогна. . моля ви.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Прави това, което обичаш, напуснал си работа - хубаво, намери си такава каквато харесваш и такава каквато ще работиш с кеф, важното е да си спокоен и щастлив. Не мисли за глупости, а тренирай изкуството на непукизма, сигурен съм, че ще успееш.
Успех!