Да поискам ли да живея с баща си, а не с майка ми?

Здравейте! Аз съм момиче на 11. Моля след като прочетете тази история, да ми дадете съвет, а не коментари от сорта - Няква пикла на 11 и вече се оплаква от живота.
Май издадох малко от темата на историята си. Е . . ето я и нея !

Майка ми и баща ми се разведоха наскоро. Мама вече има нов мъж а и забременя. Тя започна нов живот. Знам какво ще стане по-нататък - тя ще заобича новото дете и ние с брат ми ще станем излишни. Има нов мъж ново дете а ние . . ние сме от мъжът с когото е приключила всичко и не се понася. Боли ме от това и смятам да поискам да живея при баща си на делото за родителски права. Знам че мама ще се почувства зле за това и ще се откаже още повече от мен но аз нямам избор. В двата случая с брат ми ще бъдем забравени.

Не ми стига това а и имам и проблеми с приятелите си. Вече съм в 5-ти клас и не съм със същите хора с които съм била цели 4 години. Няма никой от предишният ми клас в сегашният. Миналите ми приятели вече са в други училища включително и ндп-то ми. В сегашният ми клас имам много приятели мога да посмея да кажа даже целият клас ме одобрява но никой не ме разбира. Често се оказвам използваната и седящата сама в междучасията. Имам ндп-та но те не са свикнали да имат ндп което иска да бъдат само двете.

Винаги ми казват че не могат да обръщат цялото си внимание само на мен. . оставят ме и си продължават по пътя. Чудно ми става само че уж не могат да обръщат цялото си внимание на един човек но в крайна сметка все са с техният ндп. Сигурно стана много объркана история. Да се постарая да го опиша по-добре . . . - когато аз искам да бъда ндп с един човек, той казва че не може да обръща вниманието си само на мен, а същевременно отделя цялото си внимание към друг и аз се оказвам изолирана. Понякога имам чувството че съм излишна. . Какво да правя ?