Той е всичко за мен, а усещам, че го губя

Здравейте, отчаяна съм и не знам какво да правя. Аз съм момиче на 19 и имам приятел с 1 година по-голям от мен, с който сме от година и 3 месеца заедно. В началото всичко беше наред - чувахме се, излизахме, бяхме като млада щастлива двойка. С течение на времето всичко се промени - започна да става по-груб, все му беше тая кога ще излезем и дали няма да се видим със седмици… За кратък период от време нещата се бяха пооправили – беше по-мил, излизахме по-често, постоянно ми повтаряше, че ме обича, но сега пак е същото като преди.

Дори сега е по-зле…излизаме рядко, започнахме да си пишем емотикони само, спря да казва, че ме обича. Попитах го защо прави така, защо се дистанцира но така и не получих отговор. Казах му не веднъж, че не искам да бъде така, че искам нещата да се оправят, че не искам да го загубя, но ефект нямаше. . .

Може би трябва да се разделим, но просто не мога, обичам го ужасно много и не мога да си представя живота без него. Не знам как бих могла да преживея раздялата ни…в един град живеем, учим в един и същ университет, с един и същ автобус пътуваме…как да го забравя, след като ще го виждам постоянно. Но и така не мога да продължа, не издържам вече – дотегна ми да страдам. Как да постъпя…?