Страх ме е от него

Двама мои приятели се върнаха към 20:00 от път и излезнахме навън. Обикаляхме, говорихме си и решихме да седнем до гробището над нас и там си говорихме истории и решихме да си отровим една котия, която бехме заровили преди 4 месеца изровихме я всичко си беше както трябва но чухме в храстите шумолене помислихме че е гущер и не обърнахме внимание след няколко минути пак се чу шумолене този път по силно и по дълго но нали е лято и пак си казахме че е гущер след 5 мин някой почна да шепне(неясно)в първия момент но с времето ставаше по ясно и накрая се чу не трябваше да го отваряте.

Разбира се нас ни хвана страх но не толкова че да избягаме отидахме да проверим защото доста тинейджъри които живеят до нас понякога ни търсят и ни плашат и помислихме че е пак някой от техните номера. Но когато отидохме нямаше никой и тогава се върнахме но пак почна да шепти този път се стреснахме доста но ня избягахме само се отдалечихме на 5 метра но пак се чуваше.

Отидохме да проверим пак този път четиримата аз, сестра ми и двамата ми приятели и застанахме зад храста с мисълта когато дойде някой да го видим кой е чакахме около 10, 15 мин никой не дойде и решиме да отидем някъде другаде но когато тръгнахме зад нас имаше плоча която гласеще.

Тук почива Гробаря Мартин последните му думи бяха
Не трябваше да го отваряте.
И разбрахме че това не е било физическо тяло. Решихме да се махним от там възможно най-бързо защото в противен случай можеше нещо да ни стане.
И когато се прибрах на следвашия ден(22, 06, 2014год) веднага седнах да го пиша.