Починали хора - споделени истории, сънища и разкази. Необясними случки, тълкуване на сънища и изповеди за Починали хора. Всички истории за Починали хора на едно място.
Много хора се бяха събрали да гледат изгарящите хора и снимаха. Аз се уплаших и се върнах в приятелката ми.
После когато наистина си тръгнах, от телата бяха останали само кости, пепел и все още димеше от тях....
Сънувам нещо като подземие със заключени хора, не можах да помогна, само плачех. Чух ги да викат, не ги видях. Качих се със сина си на кола и побягнах от някого....
Влизам в аерогарата и гледам 2 врати отворени като извиващ коридор, ръкав за самолета, хора няма. Мисля си, че щом вратите са отворени самолета не е излетял, но не е така....
Сънувам, че отивам при майка си, която всъщност е починала, че тя ме чака при един лекар на преглед.
Аз отивам, а тя ми казва, че много съм се забавила и било лошо и цялата и гуша е с едни страшни топки и отоци....
Не си спомням си с точност съня, само това, че съм в някакъв квартал с няколко познати хора.
И изведнъж небето почервенява, появяват се големи сиви облаци и много светкавици....
Ако беше препълнено бих си казала, че просто има много хора и за това се е опрял в мен, но беше празно. Аз излязох и тръгнах след приятелката ми, а той се провикна: \"Вратата се затваря, момиче\"....
Сънувах, че съм на нещо като планина по точно скала и гледам някъкви малки хора повечето бяха мъже и зад тях една доста дълга река.
Времето беше някък си мрачно. След това се озовах в някъкви стаи подобни на кородири....
Сънувах дядо ми, който е починал. Показваше ми вещ, принадлежаща на баща ми, който също е починал. Вещта беше камък от пещерата Магурата.
Този камък наистина си го има....
Много е срам да кажа какво сънувах, но реших да разкрия този грях.
Сънувах приятеля ми, който много обичах и които вече не е сред нас. Сънувах го в ковчега му. Приказвах ме си и в следващия момент бях качена вътре в ковчега...