Харесвам го, ама.....

Здравейте. Искам да споделя с вас нещо, защото до сега не съм се чувствала така. Миналата година се преместих в ново училище(след 7-ми клас)и там видях едно момче.

Той е по - голям от мен, но аз го харесах още първият пък когато го видях, но ние не се познаваме, имаме няколко общи приятели, но само толкова, а и с тях не съм много близка.

И така от близо година аз го гледах от страни. Но тази година стана доста интерестна. Забелязах, че понякога и той поглежда към мен, погледите ни започнаха да се засичат, и в последно време когато това ставаше, аз свеждах поглед и се усмихвах леко. Това продължи около седмица-две.

И онзи ден отидох с една приятелка до закусвалнята, той не бе там. Ние влязохме, тя си поръча нещо и докато чаках ме той влезе. Когато тръгнах ме към вратата, той тръгна след нас и в буквалният смисъл се опря в мен.

Ако беше препълнено бих си казала, че просто има много хора и за това се е опрял в мен, но беше празно. Аз излязох и тръгнах след приятелката ми, а той се провикна: "Вратата се затваря, момиче".

Аз не знаех къде се намирам казах сам:о "Добре" без дори да се обърна, макар че това където го каза да нямаше смисъл, защото той бе след мен и нямаше как да я затворя.

На следващият ден не сме се засичали, но днес се засякохме и макар да имаше много място, той отново мина на милиметри до мен. Та се чудя дали си въобразявам или наистина ме е забелязал.

Допитвам се до Вас защото не съм много на "ти" с тези работи. А когато си даваш напразни надежди, после много боли.

Благодаря предварително./b b