Сън за Смъртта и Ангел пазител

Здравейте! Снощи сънувах много странен сън. Намирах се на един път, който вървеше само на пред /нямаше отбивки, завои, кръстовища само прав път/.

Аз вървях по него с дни. Накрая се спрях от преумора. Седнах по средата на пътя, за да си почина. Стоях няколко часа без да помръдна. Когато изведнъж нещо сякаш ме вдигна и ме накара да вървя по пътя.

Вървях, вървях и изведнъж се спрях. На далеко от мен имаше една голяма черна сянка. Тя бързо приближаваше към мен. Нещо ме накара да се обърна назад. Зад мен бързо приближаваше една много ярка бяла светлина.

Аз не се стреснах, а си стоях най-спокойно. След минута-две черната сянка и светлината бяха вече до мен. Тогава от сянката се подаде ръка на скелет и ме хвана за ръката.

От светлината се подаде една нежна бяла ръка и също ме хвана за ръка и така двете ръце ме дърпаха. След дълго дърпане накрая ме пуснаха.

От сянката излезе един скелет навлечен с нещо като черна роба. А от ярката светлина излезе една много красива жена. Облечена в къса бяла рокля. Цялата искреше в бяло. Беше със руса коса и небесно сини очи.

Тогава аз попитах жената коя е, а тя ми отвърна, че е моят Ангел пазител. Попитах и скелета кой е, а той каза че е Смъртта. Попитах го какво иска от мен, а той ми отвърна, че ми е дошло времето и трябвало да тръгна с него.

Аз го попитах за къде, а той ми отвърна, че ми е дошло времето да умра. Тогава ме хвана за ръката и започна да ме дърпа към една черна дупка, но и Ангелът ме хвана за ръката и каза с нежен, но заплашителен глас "Никъде няма да ходи, не й е дошло времето! Сгрешил си, Твърде е млада!"

Това бяха точните й думи,спомням си ги. След това ме пуснаха и се сбиха. Няма смисъл да разказвам битката. В крайна сметка Ангелът победи.

Смъртта се оттегли с наведена глава, а аз благодарих на Ангела. Тя ми каза, че още не ми е дошло времето да умирам. След това тя тръгна по една златна стълба водеща към небето.

Ако можете да го разтълкувате, моля пишете! Аз не мога да си го обясня.