Преди смъртта на леля ми обаче забелязах, че до леглото и имаше котка, която се беше усмихнала и гледаше към нея. А смъртта на баба ми беше още по-странна....
Сънувах много странен сън.Карах колело по някакви улици и до мен беше един от най-добрите ми приятели , също с колело.Както си карах пред пътя ми имаше една - не толкова бяла котка, бяло сива си беше....
Вървяхме си двамата хванати за ръце, приближихме една тъмна уличка, от там излезе една черна котка. Тогава Ники се втренчи в нея със зорък поглед. Но, да не би да мрази котките?...
истината е че имах лек симпатии към момчето което беше с мен , но това е др. история , и така легнахме да преспиваме но някои с токчета ходеше през коридора ..беше ни страх и се събрахме заедно..на сътринта се оказа че е имало котка...
Бях легнала ( застанала като позата свещ ) и на краката си въртях малката ми котка .. тя е черна и има 2-3 бели петънца , а долу на земята беше другата ми котка....
Ние се спогледахме и отидохме пак пред къщата.Разгледахме градината през мрежата,но градината не беше окопана,а беше цялата в трева.Там имаше и една черна котка,която не мърдаше от мястото си още откогато бяхме дошли.Но най-накрая...
/по принцип нямам домашни любимци/
Сънувах как дадох "волно или неволно" котката си .. на не много голяма -но много атакуваща зелена змия/кобра/ която беше под леглото под мен..
омотах с нещо като мрежа с твърдо покритие...
Може би беше някоя котка, която се катереше по дърветата , а може би бе един самотен вампир…
Това бе невъзможна любов – знаех го още от самото начало, а сега бе време да продължа напред....