Моите форумни постове

здравей, съжалявам за дядо ти, знам какво е. и моят баща почина на Благовещение, но 2000г. аз също не знам какво значи, от теб разбирам, че значи нещо, може ли някой запознат да обясни? баба ми пък почина миналата година на Еньовден. мислила съм си, че може и да значи нещо, но не знаех, че е така.

Много се радвам за теб, щом така добре са се развили нещата. И аз съм имала подобен сън, само че беше на село и познавах момчето. Не мисля, че той е този, който търся, но всичко в съня ми изглеждаше поразително реално и дори усещах всичко около себе си, не знам при теб така ли е било. Сега относно твоя сън: не съм спец, но знам, че по принцип когато сънуваш старец, може да значи придобиване на умения, на мъдрост. Точната дата, когато се сънува, също значи предсказание. А за рибата не знам много, ако ти си я готвила, значи в семейството ти ще има някаква промняна, вероятно става въпрос за предния ти сън. Сакът знам, че щом е пълен, значи е на хубаво - пътуване, екскурзия, нещо такова. Кръвта значи истина, оранжевото значи, че това, което искаш, ще стане, но бавно. Не мога да ги свържа точно, но не мисля, че съня ти е на лошо, пак казвам, че не разбирам много, но дори и баба ми, лека и пръст, ми е казвала, че невинаги лошите сънища значат лоши неща, спокойно.

Да, и аз я сънувам много често, бях постнала и в предната тема сънищата ми, обаче никой не ми каза какво значат. Почина преди почти 2 месеца. И не само аз, и майка ми, и дядо ми също я сънуват. Моят последен сън с нея беше: тя идва на гости у нас, обаче ние знаем, че вече е починала. Говореше много благо и много хубаво и все мъдри неща, които обаче, за съжаление, не си спомням, но помня, че бяха много мъдри думи. Седеше на леглото, на което лежеше преди да почине. Цялото семейство бяхме около нея. Аз и казах: "Бабо, колко хубаво говориш, може ли да взема телефона, да те запиша." Тя се дърпаше, доколкото си спомням, но аз все пак отидох в другата стая, взех си телефона, но като се върнах, нашите ми казаха, че си е тръгнала и аз много се натъжих, че един вид съм я прогонила. Не мога да си разтълкувам съня. Дали се опитва да ми каже нещо ?

Много съжалявам. И моята много се мъчи, тя в мъки умря и по болници се лута повече от месец. Направи инфаркт, спаси се като по чудо, стоя в болницата доста време, всеки ден ходихме по два пъти, защото сме много привързани един към друг. Още там от инфаркта направи тромбоза, обаче никой не искаше да я лекува, затова я заведохме в друг, по-голям град и там я държаха пак много време. Ампутираха и единия крак, изписаха я и след седмица адски болки вкъщи и халюцинации я заведохме пак, направи тромбоза на червата и почина за има-няма 24 часа. По твоите сънища разбирам, че тя все се отдръпва от вас, което донякъде е хубаво, чувала съм, че когато мъртвия бяга от теб, значи не те иска при себе си и ще си здрав, а когато те вика, значи обратното. В другата тема пишеше, че през първите три месеца се сънува често мъртвия, после по-рядко, а след година беше май - само във важни моменти. За сега при мен минаха 2 месеца, така че май е нормално да я сънувам често, макар че когато баща ми почина, не го сънувах. Само че и аз усещам, че иска нещо да ми каже, не знам какво точно. Сънувала съм я и като починала, и като жива, в детството ми по най-различни начини. Дядо ми я сънувал в бял шлифер, прегърнала го, целунала го и му казала, че отива в един квартал в града, майка ми пък все я сънува в бяла стая. Не знам какво значи тази символика, белият цвят на хубаво ли е, на лошо ли, не мога да я разгадая. Има ли някой по-запознат ?

ArabianSoul, много ти благодаря за отговора, адски много ме успокои, и мен, и майка ми, предчувствах, че така стават нещата и постоянно обяснявах на мама, че не е добре да се плаче. Православна съм, но много харесвам ритуалите на негърските погребения, баптистките по-точно. Там изпращат човека така, все едно е празник и казват, че е дар от Бога душата ти да напусне тялото. Аз също си мисля така и все пак баба ми ужасно много ми липсва. Честно казано, до 40 дни сякаш я чувах да ми говори, но ме е страх да не би да съм си внушавала. Казах само на майка ми, тя взе, че каза и на вуйчо ми, а той въобще не вярва в такива неща и така ми се смя, каза, че "въображението ми бачкало здраво" и ми стана много мъчно да не би наистина да си въобразявам. Той го приема изключително равнодушно, виждам, че му е много мъчно, но не дава израз на това, а според мен така е по-зле. Аз наистина се старая да не плача за нея, защото през това време я чувах да ми казва неща от сорта на: "ей, защо плачете сега, нали ми е хубаво, нали съм добре?". ако случайно се случи, все и се извинявам, че плача, мъчно ми е, че може да я наранявам така. сигурна съм, че там е по-щастлива, тя беше толкова чист човек, заслужава го. Чудя се дали е с майка си. Честно казано месец преди да почине, когато получи инфаркта, беше рано сутринта, към 6-7 някъде, мама ме събуди, каза, че няма да ходи на работа, защото на баба и е лошо, аз скокнах от леглото и тръгнах към нейната стая, обаче в коридора видях прабаба ми, която никога не съм виждала. Не точно я видях, а я усетих, може би. Беше някаква черна сянка в тъмния коридор. Тогава си помислих за най-лошото, но баба прескочи трапа първия път, непрестанно се молех за нея. Винаги съм искала да познавам прабаба, защото всички ми разказват колко добър човек е била, имала е много специална връзка с баба ми, както аз имам с нея, (баба ме е отгледала, кръстена съм на нея, с нея съм прекарвала най-много време). Наистина се надявам всичко това да не са били халюцинации от отчаяние или притеснение, както ми го натякват вуйчо ми и дядо ми. проблемът е, че се плаша, че преди съм я чувала или не, а сега не мога и не знам дали тя дали ме вижда или чува, дали ми помага, дали ме чува, докато се моля (защото аз се моля и на нея, надявайки се да ме чуе), дали е с майка си, с баща си, с братята си и всичките и останали близки, силно се надявам да е така. А на майка ми, колкото и да и обяснявам, тя все ми казва: "знам, ама ми е мъчно, че не е до мен." аз и казвам: "това, че не я виждаш, не значи, че не е до теб." а тя ми отвръща, че не било честно така, било несправедливо. мисля, че греши относно това. и всеки ден си плаче, станала е много лабилна, при положение, че погреба татко, тогава се държа доста по-адекватно. Въобще не знам вече как да я успокоя, как да и обясня, че тя е по-добре там, където е. Какво да направя, как да и върна тази стабилност, просто вече не знам ? barbieee много тъжна е историята ти, наистина е ужасно. Аз вече бях се срещала със смъртта, загубих баща си, когато бях на 6, за възрастта си бях доста зряла и напълно осъзнавах какво се случва и тогава го понесох мъжки. Още тогава осъзнах, че трябва да прекарваме колкото се може повече време с близките си, защото всяка секунда е ценна и си казах, че ще правя, ще струвам, обаче трябва да зарадвам баба и дядо приживе, те много искаха правнучета, братовчедка ми така и не се реши (засега), а на мен ми е рано още. Не успях, слава Богу, не мога да се оплача, аз живях с баба си откакто съм се родила, прекарвах адски много време с нея и все пак ми се иска да съм прекарвала още повече, съжалявам, че невинаги отивах на село с нея и дядо, за да им помагам. Съжалявам и че не отидох с линейката до Варна, за да съм с нея по-дълго време. Може би съм алчна, че искам повече време, но просто тя беше двигателя в семейството, човекът с решение за всичко. Тази година завършвам и много се надявах тя да ме благослови и да ми ливне вода за късмет, да ми пали свещ по време на изпитите, да се моли за мен, както го е правила винаги, да ме напътства къде и с какво да кандидатствам. С това ме изпращаше на училище всеки божи ден и аз не усещах страх от нищо. Извинете, че правя такива дълги постове и ви занимавам с моите проблеми, но наистина не знам какво да правя вече. И аз се ровя в този сайт с надеждата да намеря успокоение, някой, който е по-навътре в материята, да ми каже, че няма защо да се тревожа и да ми вдъхне надежда. barbieee надявам се да си прекарвала времето с баба си пълноценно, въпреки всичко. А това, което си сънувала, е адски разтърсващо, според мен тя наистина ти се е явила насън и се е мъчила да те успокои, мисля, че те е благословила с това ставане и с тази целувка, показала ти е, че ще е до теб и ще те пази. Може да прозвучи глупаво, но се радвам, че взаимно си вдъхваме кураж, много ти благодаря.

Здравейте. И на мен баба ми почина, преди почти две седмици стана 40 дни. Тя получи инфаркт, повече от месец преди смъртта си. Беше рано сутринта и аз като станах да видя какво става, усетих, че починалата ми прабаба е вкъщи (нейната майка, с която са имали много силна връзка, тя по същия начин на легло починала) и тогава някак си усетих смърт. Баба още тогава каза на майка ми "Тоя път вече ще умра", оцеля като по чудо, обаче сърцето и много отслабна, после получи тромбоза на краката, отрязаха и единия крак, взехме си я вкъщи за няколко дни и бяха неописуеми адски мъки, бълнуваше, не можеше да спи, ядеше насила, плюеше яденето в лицето ми, хвърляше лъжицата из стаята, късеше си памперса, късаше си превръзката на крака, направо ад беше. Искаше да става, а нямаше как, казваше я наказваме и не я рабираме, от болка и отчаяние се стопи за 5 дни, лекарите казаха, че е на психическа основа и болки няма. На нас ни беше още по-мъчно, че не можехме да и помогнем и тя си мислеше, че не искаме. За тези 5 дни направи тромбоза на червата и за 24 часа си отиде. Лекарите казаха, че организма и направо е развалина. Живеехме заедно, адски ни беше скъпа, защото тя ни беше глава на семейството и сега без нея направо не знаем къде сме, като изгубени се чувстваме всички, особено аз и майка ми, дядо ми дори се мъчи веднъж да се самоубие, слава богу го спряхме. Много често я сънуваме, понякога и всяка нощ последователно. Като я сънуваме и аз, и майка ми, си я сънуваме така, сякаш си е жива и нищо не е станало. На село имаме да довършваме къща и мама каза, че ни сънувала цялото семейство в една голяма къща (не била като нашата, обаче нещо сме подреждали там), стаята на баба ми била отделно и била светла, говорили сме си всички (вкл. и баба ми) как да я наредим. а снощи (т.е. следващата вечер) я сънувала пак в някаква стая, даже по-светла била и казала: "Златка се отърва, аз не можах." И тук не знаем за кого става въпрос, защото снаха и се казва така, те двете хич не се разбираха, но тя и дойде на погребението, даже житото държеше с нас, аз усетих нещо вътре, сякаш баба въобще не я искаше там, не знам, може и да си въобразявам, но тя го е казвала още много преди да се случи това, че тя не я иска на погребението си, възможно ли е да и е направила нещо ? Другата с такова име е жената на нейния племенник, която я оперираха преди от усложнения с грипа, които и баба имаше, но при нея не се стигна до операция, а сега наскоро преди няколко дни и махнаха жлъчката май. Не мога да разберя коя точно е имала предвид. А моите сънища бяха сякаш в детството ми, но в тях аз съм си голяма, на същите години, просто баба беше по-млада, правехме това, което когато бях малка. Помня, че бях на стълбището (не помня дали се качвах или слизах, но знам, че бях долу, а тя беше сякаш високо горе), тя беше на нашата врата, стъпила на прага, сравнително широко отворена беше вратата, тъкмо по стълбите слизаше съседа от горния етаж, който е 1г. по-малък от мен, но в съня ми беше детенцето, с което си играех като малка пред блока и каза, че си имал братчета и ги водел на разходка, бяха две малки момченца, май близначета, с много големи сини очички, рижава коса, дебелички, румени, в сини гащеризончета, въобще не приличаха на никого от техните. аз им се радвах, казвах на баба: "Ей, бабо, виж ги какви са хубавички." Чух само да казва мило: "Да, бабе, много са хубавички." и сякаш изчезна. В един по-стар сън я сънувах на леглото, на което лежеше, завита с белия чаршав, заспала ли беше или мъртва, не си спомням, май и в съня не можех да разбера и се чудех. Дядо ми казва, че я сънувал постоянно и понякога му казвала: "Защо не беше ти, ами аз?" Освен това, до 40-те, особено първите дни, постоянно я усещах до мен, не знам дали не си въобразявам. Съжалавам, че толкова много обяснявам, но тя беше човекът, който ме е отгледъл, който винаги ме е разбирал, тя ръководеше всичко в семейството и сега просто не знаем какво да правим. Мисля, че се опитва да ни каже нещо, но не мога да си разтълкувам сънищата със съновника, за това се обръщам към вас. Извинявам се още веднъж и благодаря предварително.