Sanovnik.bg»Форум»Съновник»Отново сънувах починалата си баба

Отново сънувах починалата си баба

  • 21.08.11 07:33#1MariyaMariyaРегистрация: 14.07.11Град: -Отговори: 6Отново сънувах починалата си бабаЗдравейте! Искам да споделя с Вас последния си сън, който определено породи смесени чувства в мен. От една страна ми стана доста мило, а от друга тъжно.

    Сънувах отново починалата си баба. Разхождах се с нея по улиците и я попитах: "Бабо, как е там горе на небето? Виждаш ли ме?", а тя ми отговори: "От небето всичко се вижда, и теб те виждам винаги.". След това я попитах дали е хубаво, как се чувства, а тя ми каза, че не може да ми каже, било и забранено.

    Аз се натъжих, защото като бях по малка, когато беше още жива и я питах къде отиваш когато починеш, а тя ми каза като отида един там и ще дойда като ме сънуваш да ти кажа, но явно за това се разочаровах, че не ми каза. А предишния път когато я сънувах, все едно и правихме някакво изпращане, знаехме, че ще почине и тя ми се усмихваше и все едно ми правеше знак да отида да я прегърна, но аз и казах, че ме е страх защото е студена, но въпреки това много я обичам и така се събудих.

    Какво означават според вас тези сънища. Дали наистина това е тя, когато се появява в сънищата ми или е просто илюзия породена от тъгата и обичта ми към нея ?
    ОтговорОтговор с цитат
  • 22.08.11 06:18#2juliejulieРегистрация: 12.08.11Град: -Отговори: 6от: Отново сънувах починалата си бабаДа, и аз я сънувам много често, бях постнала и в предната тема сънищата ми, обаче никой не ми каза какво значат. Почина преди почти 2 месеца. И не само аз, и майка ми, и дядо ми също я сънуват. Моят последен сън с нея беше: тя идва на гости у нас, обаче ние знаем, че вече е починала. Говореше много благо и много хубаво и все мъдри неща, които обаче, за съжаление, не си спомням, но помня, че бяха много мъдри думи. Седеше на леглото, на което лежеше преди да почине. Цялото семейство бяхме около нея. Аз и казах: "Бабо, колко хубаво говориш, може ли да взема телефона, да те запиша." Тя се дърпаше, доколкото си спомням, но аз все пак отидох в другата стая, взех си телефона, но като се върнах, нашите ми казаха, че си е тръгнала и аз много се натъжих, че един вид съм я прогонила. Не мога да си разтълкувам съня. Дали се опитва да ми каже нещо ?ОтговорОтговор с цитат
  • 25.08.11 01:34#3I believeI believeРегистрация: 25.08.11Град: -Отговори: 37от: Отново сънувах починалата си бабаВашите са поне положителни в известна степен. Аз откакто почина баба ми, това беше през април, съм я санувала най-много от цялото ми семейство и през цялото това време, всички сънища са били негативни.

    Помня единият път я видях как ходи по една улица, близо до роднините ми, беше леко изгърбена и нещо си говореше сама. Аз бях на около 150 м от нея и знаех, че е починала. И в един момент тя се обърна и ме видя, но не реагира особено, просто продължи по пътя си. Стори ми се изнервена или не знам, беше много зловещо.

    Друг път пък помня, че сънувам, че съм със семейството ми и някакви други хора в една тъмна кръчма и в единия ъгъл стои нейния ковчег и на никой не му правеше впечатление. Не знам какво значи.

    Дръг път пък я сънувах, този беше много отрицателен сън, сякаш мислеше злото на сестра ми, което е нелепо, защото тя ни обичаше и много се грижеше за нас. Но е много странно, защото знаем, че е починала и все я виждам някъде.

    Тя беше много добра жена, много се грижеше за семейството си, но получи инсулт или нещо такова и изпадна за няколко часа в диабетна кома (от прекалено ниска захар). После се събудила, дори се карала нещо с лекарите, но е починала по-късно, беше кошмарно, но това е живота.

    Не знам какво значат тези сънища, много хора казват, че мъртвите се връщат в сънищата ни и ни казват важни неща, не знам дали е така наистина.    ОтговорОтговор с цитат
  • 26.08.11 02:17#4juliejulieРегистрация: 12.08.11Град: -Отговори: 6от: Отново сънувах починалата си бабаМного съжалявам. И моята много се мъчи, тя в мъки умря и по болници се лута повече от месец. Направи инфаркт, спаси се като по чудо, стоя в болницата доста време, всеки ден ходихме по два пъти, защото сме много привързани един към друг. Още там от инфаркта направи тромбоза, обаче никой не искаше да я лекува, затова я заведохме в друг, по-голям град и там я държаха пак много време. Ампутираха и единия крак, изписаха я и след седмица адски болки вкъщи и халюцинации я заведохме пак, направи тромбоза на червата и почина за има-няма 24 часа. По твоите сънища разбирам, че тя все се отдръпва от вас, което донякъде е хубаво, чувала съм, че когато мъртвия бяга от теб, значи не те иска при себе си и ще си здрав, а когато те вика, значи обратното. В другата тема пишеше, че през първите три месеца се сънува често мъртвия, после по-рядко, а след година беше май - само във важни моменти. За сега при мен минаха 2 месеца, така че май е нормално да я сънувам често, макар че когато баща ми почина, не го сънувах. Само че и аз усещам, че иска нещо да ми каже, не знам какво точно. Сънувала съм я и като починала, и като жива, в детството ми по най-различни начини. Дядо ми я сънувал в бял шлифер, прегърнала го, целунала го и му казала, че отива в един квартал в града, майка ми пък все я сънува в бяла стая. Не знам какво значи тази символика, белият цвят на хубаво ли е, на лошо ли, не мога да я разгадая. Има ли някой по-запознат ?ОтговорОтговор с цитат
  • 26.08.11 02:37#5MariyaMariyaРегистрация: 14.07.11Град: -Отговори: 6от: Отново сънувах починалата си бабаДа сигурно се опитва да ти каже нещо според мен. И на мен понякога ми говори, понякога ме гледа и нищо не ми казва. И аз се ровя доста по този сайт за да намеря какво може да значи, но нищо не намирам и за това реших да питам. Но според мен трябва да значи нещо. Иди на гроба и най-добре.ОтговорОтговор с цитат
  • 26.08.11 02:52#6MariyaMariyaРегистрация: 14.07.11Град: -Отговори: 6от: Отново сънувах починалата си бабаСега прочетох всичките ви истории и е много тъжно, когато загубиш близък човек. Аз моята баба когато почина беше (неделя), а в събота бях да ми направи косата една приятелка понеже щяхме да ходим на дискотека, но валеше доста силен дъжд. И аз реших, че ще отида да я видя в неделя за да не си разваля косата. Но на сутринта баща ми ме събуди плачейки и ми каза, че е починала. Аз в първия момент не можех да реагирам адекватно, защото никога до сега не ми се беше случвало да почине толкова близък човек. И си спомням когато отидох у тях ме беше страх и не исках да влизам при нея, но майка ми ми каза, че няма от какво да се страхувам, че тя въпреки всичко е моята баба, с която колкото и смешно да звучи сме вършели доста лудории. И когато влязох и я видях се вцепених за минута, но не исках да си ходя от стаята и вече. Исках да остана там до нея. Тя почина съвсем внезапно от инсулт. Първото нещо което няма да си простя, че не отидох в събота да я видя заради глупавата ми прическа и второто, че не я целунах по челото, само по ръцете. Беше ме толкова страх, че беше студена. Дано някога прости греховете ми. Моля се за това на Бог всеки път!! И първия път когато я сънувах, след като беше починала, бях в една тъмна стая, нищо нямаше и никои и в средата беше ковчега и на два стола сложен и все едно някаква светлина го огряваше. Аз се доближих и в този момент тя се изправи застана седнала и ми се усмихваше, а аз плачех и е питах защо не ме изчак преди да си отиде. Плачех плачех тя само се усмихваше и ме галеше. И след това ме целуна и пак си легна и заспа. Много беше тъжно.ОтговорОтговор с цитат
  • 30.08.11 11:25#7I believeI believeРегистрация: 25.08.11Град: -Отговори: 37от: Отново сънувах починалата си баба@ArabianSoul,

    Надявам се осъзнаваш, че ние не сме преживели нищо такова. Съответно скърбим за близките си, знаеш как е, обичаме ги, няма ги, нормално е.

    Всичко за мен е както и да е. Надявам се просто да са на едно по-добро място и някой ден пак ще се съберем, ако е рекъл Господ.     ОтговорОтговор с цитат
  • 31.08.11 12:21#8GrishaGrishaРегистрация: 12.08.11Град: -Отговори: 19от: Отново сънувах починалата си бабаСкръбта за починал близък човек е едно от най-силните преживявания и подсъзнанието ни реагира по своеобразен начин на силните чувства. Смъртта, както и животът, не трае само миг и вероятно контактът с мъртвите не е само въображаем.
    Едно от нещата, които е добре да се правят, след като ги сънуваме, е да се раздаде храна.    ОтговорОтговор с цитат
  • 01.09.11 11:57#9I believeI believeРегистрация: 25.08.11Град: -Отговори: 37от: Отново сънувах починалата си бабаЗа раздаването на храна и аз съм чувала, дори съм го и правила.

    Grozdanov :Скръбта за починал близък човек е едно от най-силните преживявания и подсъзнанието ни реагира по своеобразен начин на силните чувства. Смъртта, както и животът, не трае само миг и вероятно контактът с мъртвите не е само въображаем.
    Едно от нещата, които е добре да се правят, след като ги сънуваме, е да се раздаде храна.    ОтговорОтговор с цитат
  • 02.09.11 02:11#10MiroMiroРегистрация: 02.09.11Град: -Отговори: 10от: Отново сънувах починалата си бабаОбвързани със земята души.

    Духовете, които се мотаят наоколо известно време след смъртта, не трябва да се бъркат с онези, които са обвързани със земята.
    Обвързана със земята душа е създание, което е починало във физическото, но не се е преместило в духовното пространство. Понякога хора, които починат внезапно при катастрофа, самоубийство или без да са подготвени, не осъзнават, че са умрели. Като не осъзнава това, създанието остава сред живите, докато не разбере, че вече е дух. Духът се обвързва със стари модели от физическия живот, "обитава" същите места, където е живял, докато е бил жив, опитвайки се да прави онова, което някога е правел. Понякога това се придружава от различни съпътстващи явления, включително отваряне и затръшване на врати, звук от стъпки и други физически проявления.
    Има множество техники, които помагат на душата да осъзнае собствената си физическа смърт и да премине нататък. През повечето време този процес изисква малко повече от обикновен разговор и молитва.
    Някои духове остават, за да утешат онези, които са напуснали. Други отказват да тръгнат, докато не разрешат това, което е останало неразрешено. Понякога духовете остават свързани със земята, за да вдъхновят действия и мисли у близките си. Други остават, за да помогнат за разбулването на мистерии и за да предадат последните си послания. С развиването на собствената ни психика и духовна чувствителност, ще можем по-лесно да определим дали дадена душа си е тръгнала и по-лесно да помогнем на подобно същество.
    ОтговорОтговор с цитат
  • 03.09.11 12:44#11juliejulieРегистрация: 12.08.11Град: -Отговори: 6от: Отново сънувах починалата си бабаArabianSoul, много ти благодаря за отговора, адски много ме успокои, и мен, и майка ми, предчувствах, че така стават нещата и постоянно обяснявах на мама, че не е добре да се плаче. Православна съм, но много харесвам ритуалите на негърските погребения, баптистките по-точно. Там изпращат човека така, все едно е празник и казват, че е дар от Бога душата ти да напусне тялото. Аз също си мисля така и все пак баба ми ужасно много ми липсва. Честно казано, до 40 дни сякаш я чувах да ми говори, но ме е страх да не би да съм си внушавала. Казах само на майка ми, тя взе, че каза и на вуйчо ми, а той въобще не вярва в такива неща и така ми се смя, каза, че "въображението ми бачкало здраво" и ми стана много мъчно да не би наистина да си въобразявам. Той го приема изключително равнодушно, виждам, че му е много мъчно, но не дава израз на това, а според мен така е по-зле. Аз наистина се старая да не плача за нея, защото през това време я чувах да ми казва неща от сорта на: "ей, защо плачете сега, нали ми е хубаво, нали съм добре?". ако случайно се случи, все и се извинявам, че плача, мъчно ми е, че може да я наранявам така. сигурна съм, че там е по-щастлива, тя беше толкова чист човек, заслужава го. Чудя се дали е с майка си. Честно казано месец преди да почине, когато получи инфаркта, беше рано сутринта, към 6-7 някъде, мама ме събуди, каза, че няма да ходи на работа, защото на баба и е лошо, аз скокнах от леглото и тръгнах към нейната стая, обаче в коридора видях прабаба ми, която никога не съм виждала. Не точно я видях, а я усетих, може би. Беше някаква черна сянка в тъмния коридор. Тогава си помислих за най-лошото, но баба прескочи трапа първия път, непрестанно се молех за нея. Винаги съм искала да познавам прабаба, защото всички ми разказват колко добър човек е била, имала е много специална връзка с баба ми, както аз имам с нея, (баба ме е отгледала, кръстена съм на нея, с нея съм прекарвала най-много време). Наистина се надявам всичко това да не са били халюцинации от отчаяние или притеснение, както ми го натякват вуйчо ми и дядо ми. проблемът е, че се плаша, че преди съм я чувала или не, а сега не мога и не знам дали тя дали ме вижда или чува, дали ми помага, дали ме чува, докато се моля (защото аз се моля и на нея, надявайки се да ме чуе), дали е с майка си, с баща си, с братята си и всичките и останали близки, силно се надявам да е така. А на майка ми, колкото и да и обяснявам, тя все ми казва: "знам, ама ми е мъчно, че не е до мен." аз и казвам: "това, че не я виждаш, не значи, че не е до теб." а тя ми отвръща, че не било честно така, било несправедливо. мисля, че греши относно това. и всеки ден си плаче, станала е много лабилна, при положение, че погреба татко, тогава се държа доста по-адекватно. Въобще не знам вече как да я успокоя, как да и обясня, че тя е по-добре там, където е. Какво да направя, как да и върна тази стабилност, просто вече не знам ?

    barbieee много тъжна е историята ти, наистина е ужасно. Аз вече бях се срещала със смъртта, загубих баща си, когато бях на 6, за възрастта си бях доста зряла и напълно осъзнавах какво се случва и тогава го понесох мъжки. Още тогава осъзнах, че трябва да прекарваме колкото се може повече време с близките си, защото всяка секунда е ценна и си казах, че ще правя, ще струвам, обаче трябва да зарадвам баба и дядо приживе, те много искаха правнучета, братовчедка ми така и не се реши (засега), а на мен ми е рано още. Не успях, слава Богу, не мога да се оплача, аз живях с баба си откакто съм се родила, прекарвах адски много време с нея и все пак ми се иска да съм прекарвала още повече, съжалявам, че невинаги отивах на село с нея и дядо, за да им помагам. Съжалявам и че не отидох с линейката до Варна, за да съм с нея по-дълго време. Може би съм алчна, че искам повече време, но просто тя беше двигателя в семейството, човекът с решение за всичко. Тази година завършвам и много се надявах тя да ме благослови и да ми ливне вода за късмет, да ми пали свещ по време на изпитите, да се моли за мен, както го е правила винаги, да ме напътства къде и с какво да кандидатствам. С това ме изпращаше на училище всеки божи ден и аз не усещах страх от нищо. Извинете, че правя такива дълги постове и ви занимавам с моите проблеми, но наистина не знам какво да правя вече. И аз се ровя в този сайт с надеждата да намеря успокоение, някой, който е по-навътре в материята, да ми каже, че няма защо да се тревожа и да ми вдъхне надежда. barbieee надявам се да си прекарвала времето с баба си пълноценно, въпреки всичко. А това, което си сънувала, е адски разтърсващо, според мен тя наистина ти се е явила насън и се е мъчила да те успокои, мисля, че те е благословила с това ставане и с тази целувка, показала ти е, че ще е до теб и ще те пази. Може да прозвучи глупаво, но се радвам, че взаимно си вдъхваме кураж, много ти благодаря.     ОтговорОтговор с цитат
  • 04.09.11 05:30#12MariyaMariyaРегистрация: 14.07.11Град: -Отговори: 6от: Отново сънувах починалата си бабаJulie, аз също реших да споделя тази тема тук с цел някой, ако знае да разясни нещата. Но важното е, че наистина се подкрепяме и споделяме историите си. Това ми дава наистина сили, защото когато ти се случи нещо такова имаш чувството, че ти си единствения човек на земята, който изживява това нещо. Всеки човек изживява всичко по свой начин. Някои се затварят в себе си, потъват в скръб, а други съвсем хладнокръвно, но това не значи, че не обичат близкия си когото са загубили. На много места след смъртта на баба ми четох, че не бива да плачем, трябва да се радваме и най-вече да се молим, че душата е получила изцеление. Много ми е мъчно, наистина няма ден, в който да не мисля за нея, но от друга страна се радвам и вярвам, че сега тя е на едно много по добро място от тук с дядо двамата заедно. Държавата ни уморява старите хора. Ниските пенсии, скъпите лекарства. Особено баба ми имаше диабет, с 4 байпаса, един прекаран инфаркт, което въпреки всичко беше преди 10 години. Аз чак се учудвах каква енергия и жизненост има в нея. Шеташе постоянно насам натам. От друга страна недобронамерените хора, който стъжняваха живота и. Но както и да е да не задълбавам в подробности. Тя не беше обикновена баба, въпреки, че всеки от нас смята баба си за такава. Между нас имаше много силна връзка. За нея моята дума беше закон, който трябва да се изпълни на всяка цена, независимо какво ще и коства. Никога няма да забравя как е карах да ходи да ми взема бележки от лекар когато бягах от училище хаха.. Когато прекрачех прага на дома и знаех, че от там нататък няма никакви забрани. Доста пъти съм я наранявала. Но се надявам да ми е простила. Моля се и наистина вярвам с цялото си сърце, че един ден отново ще се видим. Де да имаше на небето телефон за да чуем гласовете на любимите си хора поне за минута, но единственето което ми остана от нея са снимките и спомените за прекрасните години прекарани с нея. Каквото и да кажа е напълно излишно. Нека почиват в мир нашите близки, да ни гледат и да ни пазят. Това е единственото, което искам.ОтговорОтговор с цитат
  • 05.09.11 05:06#13MariyaMariyaРегистрация: 14.07.11Град: -Отговори: 6от: Отново сънувах починалата си бабаИсторията ти е доста трогателна и доста тъжна. Става ми болно и мъчно най-вече за старите хора, които са обречени на мъки в тази държава. Надявам се ние да живеем в по - добри времена и най-вече децата ни. Лошото понякога е, че осъзнаваме колко обичаме и ценим хората едва когато ги загубим. Това не означава, че не сме били до тях приживе, но все пак ние сме и по - млади и отделяме по - малко време за бабите и дядовците ни. Но наистина мога да кажа, че след смъртта и ( което не исках да бъде причина за промяната ми) аз се промених. Ценя времето, което прекарвам с близките си хора, опитвам се да бъда по - сдържана и спокойна спрямо тях.

    Хора, обичайте се и се уважавайте. Благодарете на Бог, че сме здрави и живи. Другото е просто подробност. Никой от нас няма да бъде завинаги тук. Никой не е и господар на утрешния ден и не знае какво може да стане. Нека бъдем малко по добри и човечни. Нека не нараняваме любимите си хора, няма да бъдем завинаги заедно. Обичайте се и се радвайте на всичко което ни заобикаля. Посрещайте деня си с усмивка и положителна нагласа, че днес може би ще бъдем по добре от вчера. Живеем един живот и нека да не го пропиляваме в злоба, егоизъм и омраза.    ОтговорОтговор с цитат
  • 09.09.11 06:15#14MariyaMariyaРегистрация: 14.07.11Град: -Отговори: 6от: Отново сънувах починалата си бабаArabianSoul оценявам жеста ти, че се опитваш да бъдеш полезен, но просто дългите ти коментари ме натоварват в един или друг вид, а смятам, че изобщо не са по темата, която аз съм публикувала. Така, че ще те помоля, ако си запознат с това, което аз съм питала, ако можеш да отговориш, ако не предпочитам да създадеш своя тема и там да разискваш тези въпроси. Извинявам се предварително, преди да си направиш прибързани изводи. Но това не е по темата, която аз зададох. Благодаря.ОтговорОтговор с цитат
  • 06.05.12 12:47#15АлексАлексРегистрация: 11.10.11Град: ВарнаОтговори: 112от: Отново сънувах починалата си бабаЗдравей! Искам да ти кажа, че много съжалявам за баба ти.Докато четох вашите истории, се разплаках, защото се сетих за моята.Ще ти я разкажа.
    Моята баба почина през ноември 2008година.Стана много бързо.Докато беше жива, когато отидех при нея (а това беше рядкост, защото живея с родителите си и с другата ми баба в гр.Варна, а починалата ми баба живееше в гр.Шумен) тя ми казваше, че усеща, че ще умре.Казваше ми само, че има запек ( с извинение).Аз не го приех за нещо кой знае какво.Дори и тя не е знаела, че точно това ще причини смъртта и.
    Тя почина на 11.11.2008г.(вторник).Няколко дена преди това бях говорила с нея.Казах и, че всички от семейството ни са настинали и тя каза да се оправяме.Звучеше някак странно, измъчено.В неделята тя се обади на баща ми да отиде в Шумен и да я заведе на бърза помощ, защото има силни болки в стомаха.Пояснявам, че преди това е ходила на специалисти, но нищо не са и откривали, пробвала е с чай, билки, лекарска, нищо не помагало.Баща ми в понеделник ме закара на училище и отиде там.Завел я в болницата и станало ясно, че трябва да я приемат веднага за операция.Операцията минала добре.Баба ми се събудила, била жива.После и дали успокоително и повече не се събудила.После станало ясно, че по време на операцията е получила перитонит, не могли да я спасят.
    Аз не знаех за това.На 12, аз бях 2-ра смяна на у-ще.Майка ми се обади по телефона, звучеше много тъжно, аз вдигнах, питах я как е баба, тя каза, че е добре, но ме помоли да и дам баба ми (т.е.живата ми баба).Тогава телефонът беше в спалнята на родителите ми, баба ми се затвори там и само я чух да казва: "Абе какво приказваш бе, как така..?"Аз отначало изобщо не помислих за нещо толкова лошо.После дойде брат ми и двамата плачеха.Баба ми ми каза, че на следващия ден трябва да отидем в Шумен, за да видим баба, защото не била добре, да се помолим да оздравее по-бързо.Аз обаче започнах да се досещам.Казах им да ми кажат истината.Накрая брат ми ми каза, аз не можех да повярвам, заключих се в спалнята на наште, не пусках никого, звъннах на майка ми, защото си мислех, че това е някаква тъпа шега, направо даже излязох на терасата и исках да се хвърля от там.Имах чувството, че светът за мен вече в свършил.Накрая излязох, трябваше да отида на у-ще.
    На следващия ден пътувахме към Шумен.Като влязохме през пътната врата, видях капака на ковчега.Още не мога да си изтрия гледката.Влязох, имаше много хора, не можах да повярвам.Баба ми наистина беше починала.Някой ми каза да я докосна, че повече няма да я видим, обаче аз изпитах панически страх.Когато всички палихме свещички, имах чувството, че баба ми ще стане, ще се усмихне, ще ни сготви нещичко.Изведнъж ми стана много гадно, почнах да плача безспирно, не можех да спра.В главата ми изникна последния път, когато я видях - с родителите ми и с другата ми баба заминавахме към Варна, аз прегърнах баба си и и казах "чао, бабо!", а то стана сбогом, бабо! :cry: Освен това една жена ми повтаряше, че тя много ме е обичала, че не трябва да се страхувам от нея, това още повече ме натъжаваше.Всичко беше толкова страшно - всички бяха в черно, всички плачеха, после изнесоха баба ми.Картината беше неописуема, шокът за мен беше огромен, все пак бях само на 10.Макар че мисля, че няма подходяща възраст и такава, на която да приемеш, че си загубил твой близък.Само че тъй като бях доста малка, беше още по-страшно за мен.
    Баба ми почина на 77.Нямаше нито един паднал зъб, нито един бял косъм.Беше много добра жена, аз на нея съм кръстена.След смъртта и съм сънувала много сънища с нея, имала съм странни случки, които и досега не мога да си обясня.Няма да ги разказвам, защото ще трябва да пиша цял ден.
    И досега се виня, че не бях много време с нея, защото предпочитах селото ми и Варна.Никога не и бях обръщала достатъчно внимание, но въпреки това тя много ме обичаше.Когато отидехме цялото семейство, тя много се радваше, готвеше ни, на мен ми постилаше чисто нови избродирани чаршафи, искаше да ми е удобно, мекичко, искаше да се чувствам добре.Може би така, както го чувате, не изглежда кой знае какво, но за мен значеше много.Когато се виждаше с нас, за нея беше истински празник.
    Съжалявам, че толкова нашироко ви разказах всичко това, но исках да почувствате какъв шок е примерно днес да говориш с някого и след 2 дни той да е починал вече.Нелепо е!
    Ето това е моята трагедия, още не мога да забравя за това.Помня всичко от тези няколко дни.Всяко нещо, което съм направила или казала се е запечатало като лош спомен, и не мисля, че някога ще се изтрие.Това си е травма за мен.Винаги, когато прочета някоя история като на авторката, ми става много тъжно, защото виждам колко много хора са преживели такава загуба и колко е тежко.
    Надявам се да не съм натъжила никого с моята история, но реших и аз да си споделя мъката тук. Благодаря на тези, които прочетоха коментара ми!Пожелавам ви повече да не ви се случват такива лоши неща!!!!     ОтговорОтговор с цитат
  • 06.05.12 12:52#16АлексАлексРегистрация: 11.10.11Град: ВарнаОтговори: 112от: Отново сънувах починалата си бабаИзвинявай, разказах моята болка, а не отговорих на твоя въпрос.
    Според мен това наистина е баба ти.Може би иска да те успокои, че там се чувства добре, но не може да ти каже.Аз мисля, че тя много те обича и винаги ще бъде с теб, където и да си!!!!     ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest