Sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен»Моите форумни постове
Анонимен
Анонимен
Новак

Моите форумни постове

АнонименДвете истории за духове гъделичкат човешкото любопитство от векове
Има доста легенди и за двете. Мисля си, че въобще не е добра идея да викаш духове, най-малкото защото не знаеш каква енергия можеш да отприщиш съвсем без да си искал да го правиш. Като човек, който е израснал в реалистични кошмарни сънища за същества, чиято енергия се усеща и вижда и от други хора на сутринта, мога само да ти кажа, че не е играчка. Тези духове може и да не съществуват, но хората, които вярват или просто са чели и са се стреснали, влагат негативна енергия, която пък накрая става реална и тия, дето призовават си патят в крайна сметка. А ако пък са истински, още по-лошо. Сигурно им е невъзможно да намерят покой, когато постоянно ги дразнят... и аз да бях и аз щях да стана раздразнителна . Все пак много обичам да чета за призоваванията им, въпреки че повечето неща, на които попадам, са измислица.
АнонименКакво се случва с мен?
azsum123 :И на мен ми се случват подобни неща дори ги описах накратко в една от темите ако искаш прочети. Мислех че само на мен ми се случват подобни неща но явно има доста хора със същите преживявания аз вече свикнах с тях и разбрах сам че са реални и сега когато поразрових из нета виждам че сме много. Еми явно хората които казваха че преминаваме към едно по-висше съзнание не се ни лъгали хаха. От доста време си задавам следния въпрос след като съм сънувал бъдещето и то се случва така както съм го сънувал. Означава ли това че аз сам определям своето бъдеще предварително или всичко е предначертано и аз трябва да изживея даден сценарии без да мога да го променя. И ако всичко е предначертано и достигнем до такъв етап в нашето развитие че да предричаме всичко което ще ни се случи тогава за какво да живеем живот който с нищо няма да ни изненада. И въобще какво правим на тази земя с безцелното ни съществуване нито имаме условия да живеем така както искаме нито ни се предоставя някакъв вид реално истинско обучение за да можем да се развиваме. За какво да се пъна да градя нещо в реалността и да трупам богатства като ми остават още 30 40 години живот максимум. Съсипваме Земята отнасяме се с животните като с предмети изсякохме гората изобщо съсипваме всичко хубаво. Кой ни е създал такива уруди и защо ни се позволява да унищожаваме цели видове. Въпроси без отговори мноооогооооо ааааааааааааа. Аз съм забелязала, че ако по някакъв начин знам какво ще се случи, каквото и да направя, няма начин да го избегна. Мога да го предотвратя за кратко, но то пак се случва, просто по-странно по различен от очаквания начин.
АнонименРазумът не познава чувствата
Не съм много съгласна с теб. Не обичам метафората за мозъка и сърцето, но винаги съм била на мнението, че те са неразривно цяло. Разумно е да познаваш чувствата си, да уважаваш всяка емоция и да взимаш решения, които не те потискат емоционално, психически, духовно и т.н. Разумът се влияе от сърцето, ако обичаш някого, решенията ти са свързани с тази любов. Както и сърцето се влияе от разума (тук има изключения)- решил си, че даден човек не е стока и чувствата ти към него са дистанцирани (примерно). Да, не можем да използваме пълния капацитет на мозъка си, слава на Бога. Да приемем, че всички използваме 10%- погледни в какъв свят живеем. Не можеш да кажеш, че хората са постигнали малко за това време, доста неща в нашия свят са си чудеса. Друга е темата, че повечето хора са с ограничено съзнание, потиснати, недоволни, дори груби. Но има причина да са такива и тя сигурно е емоционална. Чисто биологически по цялото ти тяло има нерви, клетки и тече кръв. Това не е ли вид физическа връзка между мозъка и сърцето? Мозъкът отразява емоционалните състояния на човек в отделните си части. Както и понякога, когато мислиш много, се ядосваш и пулса ти се ускорява. Нещата не са черно-бели. Разумът много зависи от чувствата, почти невъзможно е да остане незасегнат от тях, защото дори безразличието е вид чувство. Човек има мнение по почти всяка една тема, това го прави пристрастен по някакъв начин и честно казано, нямам идея как съдиите си вършат работата. Пример ти давам: Помисли над собствената си тема. Има хора, които мислят, че разума не познава чувства и че е чист без тях. Има хора, които мислят, че чувствата не познават разум и са чисти без него. Някои мислят, че разума и чувствата са свързани и няма как да не функционират заедно. Други сигурно изобщо не се замислят над темата, защото си имат купища работа. Защо всеки има различно мнение? Всеки е различен човек. Какво ни отличава? Разумът и чувствата, връзката помежду им, това, което поставяме на пиедестал .
АнонименДа те изпепелят с поглед
Сетих се за енергийни вампири. Случвало ми се е това, което ти си описала, но никога не ми влияят за дълго. По принцип се абстрахирам, усмихвам се и започвам да им приповдигам настроението или ги гледам право в очите, става им неудобно и те започват да се чувстват така . Баба ми може да бае и ми обясни, че с прозявка поемаш от чуждата негативна енергия и или я отпускаш в пространството, или я поглъщаш- било въпрос на тренинг. Гледай да не се плашиш и да не им позволяваш да ти влияят толкова. Предполагам, че при теб е толкова силно, защото мисълта ти тече негативно към ситуацията. Ти казваш, че издигаш бариера мислено, но това е като да подхранваш силата на влиянието, защото се концентрираш върху него, за да го спреш, а това е кофти подход. Отпусни се, усмихни се, зареди се с положителна енергия и не го мисли толкова. П.С. Чувала ли си за окото на Назар? Едно синьо око, което се носи като талисман и е против уроки.
АнонименМога да влияя на хората
Ако не ти се случва често, сигурно просто си я урочасала. Знам, че подобна способност не се дава на много хора и не на кого да е. За да се появи в пубертета, трябва да си уравновесена личност и да не мислиш злото на никого. В смисъл, че колкото и да се ядосваш, да не посмяваш съзнателно да желаеш някому лошо. И все пак вярвам, че хората умеят да влияят на другите и ако мислиш, че твоята енергия е по-силна и се отразява на тези около теб, то тогава се старай да си положително настроена. Ако госпожата те дразни, не искай да я заболи глава, поискай да се успокои и да ви остави да стоите както вие искате. Всъщност, смятам за достатъчно винаги да искаш заобикалящите те да са спокойни и доволни, това има ефект, защото самата ти се чувстваш по-добре и подобни желания почти винаги се изпълняват.