Моите форумни теми

Здравейте, по принцип сама се справям с тълкуването на сънища, но тук се затрудних. Сънувах, че съм на гости при баба ми, разглеждах стари книги и вещи (мои и на майка ми) и зад мен се появи един мъж. Той беше обладан от демон. Започнах да му говоря за Господ и той падна на колене на земята, започна да трепери, после падна по гръб и замлъкна. Продължих да му говоря, опитвах се да направя екзорсизъм, бях много уверена, гледах го в очите и беше доста реално постоянно повтарях "Напусни това тяло", намесвах Господ и библията. Демонът се изправи, озова се на един стол пред мен и ми каза, че Господ няма да ми помогне, че няма да напусне тялото и че няма да се справя с него. Тук става странно, защото му казах, че има начин, той видимо изтръпна и аз го целунах, говоря за абсолютно истинска целувка, много реална, усещах дъха му и след като се събудих. Удари ме в стената, столът падна, няколко книги също, но после и той самият се озова на земята, трепереше, викаше, беснееше и изведнъж край. До там. Човекът се влачеше по пода, изправи стола за да седне на него, погледна ме и ми благодари, изглеждаше меко казано като пребит, кожата му беше зачервена сякаш беше изгорял, не помнеше много и не ми каза нищо повече... след това се събудих.

Здравейте. Ще започна директно по темата. От малка имам силно развито 6 чувство и това е нещо, с което съм свикнала и с времето спря да ми прави впечатление. Но през последната година и половина нещата започнаха да стават по-сериозни. Когато бях дете една гледачка поиска да си избера карта и дръпнах дарбата, тя каза, че си е знаела, че ще дръпна нея, защото го усещала от мен, когато я попитах какво усеща, не ми отговори, каза ми, че ще разбера след време. Та... Започнах да сънувам разни неща, които в крайна сметка се случват.Има периоди, в които всяка вечер сънувам утрешния ден и неща за след година-две. Започнах и да тълкувам мои и чужди сънища. Дори не мога да кажа как го правя, защото докато чуя съня, вече съм започнала да обяснявам символиката му и да задавам въпроси от рода на: "А ти защо не казваш на никого, че страдаш от любов и се плашиш?". Обяснявам какво означават дадени символи, които никога не съм виждала, после проверявам за значението им и се оказва, че съм била права. Наскоро сънувах как някакъв странен мъж ми обяснява за Хамсата и ми казва, че трябва да приема нещата и да се отворя за тях, обясняваше ми, че се страхувам и не мога да се отпусна, но това ще се случи. Цяла сутрин разучвах какво е Хамса, защото преди това бях виждала ръката с окото на нея,но не знаех как се нарича, а цяла вечер сънувах само това.След точно седмица навсякъде започнаха да се появяват такива висулки за гердан или гривна. Освен това докато някой ми разказва дадена случка, аз сякаш я виждам в ума си.Усещам и чувствата на другия и в момента на говорене и в случката, която ми разказва. От време на време прекъсвам хората, за да довърша тяхната история, защото просто я виждам, знам я и не ми се слуша. Това започва да се случва все по-често. Понякога го няма със седмици, а после изведнъж както приятелка ми обяснява как изглежда една блуза, аз просто я виждам едно към едно в съзнанието си, а след това виждам и ситуация, в която ще я носи... после ми я показва и се оказва същата. Когато се замисля за живота си и изпитам някаква емоция, започвам да виждам някакви епизоди- понякога ясни, друг път разпокъсани, неясни,кратки, веднъж чувам и усещам, друг път съм глух наблюдател. Случва се да ми повлияят, да се объркам, да се почувствам луда, случва се и насред разговор с приятел да съм на 2 места едновременно и изобщо да не го чувствам объркващо. Една приятелка ми беше показала една гледанка на карти (обикновени)за любов. Научих я (или по-точно значението на картите), добавих още 2 карти с измислено от мен значение и започнах да задавам въпроси, докато разбърквам картите и когато спра, последната (с лице надолу)да показва отговора. Така е било да питам дали часът е 12:01 и отговорът да е "Да", а часът да е точно толкова. Не знам как започнах,просто почувствах непреодолимо желание да го направя, нищо не очаквах. Приятелка, която е била свидетелка на мой изпълнения ме е карала да й гледам на карти съвсем импровизирано. Каза ми, че ще успея. Взех че успях, а действително цялата гледанка беше измислена изцяло от мен и изобщо не мога да си обясня нещата. Сега почти винаги когато опитам се получава. Задавам въпрос или чувам такъв, чийто отговор не знам, и отговорът пада сякаш от небето. Когато кажа или поискам нещо, то се случва. (Закон за привличане във Вселената?). От време на време изпитвам нужда да остана изцяло сама и да затворя очи, тогава започвам да усещам нещо в ръцете си, някакво напрежение и като ги размърдам, първо се засилва, а после се отпускам цялата. След това целият ден ми е ясен, но съм толкова спокойна, че, не знам, чувството е като извисяване. Сякаш си над Земята и си близо до някаква енергия, която властва над теб и над която властваш и ти. Понякога след това започва да ме удря ток от всеки човек, който докосна и сякаш усещам заряда му. В стаята ми винаги е по-различно. Един ден през лятото направо не можех да дишам вътре. Когато влизах, започвах да плача без абсолютно никаква причина, вечер сънувах някакви хора, които ми казваха, че са при мен, но не ги виждам в нормално състояние. Будех се и виждах силуети, усмихваха се, приближаваха се, в момента, в който се разсъня изцяло- изчезваха. Накарах баба ми да прокади с тамян и когато стигна в моята стая тамяна димна много, а на излизане точно на вратата загасна. Повечето ми сънища или са осъзнати, или са за тълкуване, или чисто и просто ще се сбъднат. Знам, че е нормално всеки един човек да има някакви такива умения. Както емпатията, така и пророческите сънища, но това моето излиза от границите на всичко, за което знам, че е в реда на нещата. Имам някакъв контрол над "силите" или поне така си мисля, но ако се опитам да ги спра, после буквално избухват насред ежедневието ми. Скоро навършвам 17 години, ако това има някакво значение. Искам само да знам дали това ще спре с времето, или ще се усили и нормално ли е да е такова и изобщо да не е концентрирано в едно умение. Благодаря на всеки, който ще си направи труда да прочете и да отговори.