Много народи имат абсолютно еднакви митове и не е ясно какво е предизвикало това, тъй като в дълбоката древност не е имало възможност за споделяне на информация от различни кътчета на света.
Такава е легендата за меча в камъка. Английската легенда разказва за стърчащ от камъка меч, който може да бъде изваден само от бъдещия крал на Англия. Това успяло да направи само момче на име Артур. След това вълшебният меч – Ескалибур – бил хвърлен при господарката на езерото.
Същата история битува и във виетнамските древни легенди. Благородникът Ле Лою трябвало да застане начело на въстание срещу китайските завоеватели. От езерото, до което живеел героят, излязла огромна костенурка. Тя носела вълшебен меч.
При много народи митовете за създаването на света си приличат. Според древните китайци Вселената приличала на яйце. След това от него се родил гигантът Пан-гу, който след смъртта си дал живот на всичко.
В индийската митология от яйце се ражда богът Брахма, който със силата на мисълта си създава хора, богове, демони и чудовища. Според древните легенди в Хавай създателят на света Таароа живял дълги години в раковина, която приличала на яйце.
Съществува и по-жесток вариант на създаването на света – от разкъсано тяло. Така според скандинавските легенди светът е създаден от боговете начело с Один от частите на тялото на великана Имир.
Северноамериканските индианци са били убедени, че светът е създаден от частите на тялото на убито куче. Древните тибетски легенди разказват, че светът е създаден от частите на тялото на демон с форма на тигър.
Древните хора от различни краища на света са вярвали в едно и също – че светът се крепи върху риби. При руснаците, иранците, индианците и японците светът се крепи върху гърбовете на няколко кита.
Според будистките вярвания светът е закрепен върху корема на огромна жаба. Китайците са вярвали, че небето се подпира от огромна костенурка с отсечени крака.
При много народи се е смятало, че светът представлява три етажа – небе, земя и подземно царство. Връзката между трите свята е огромно дърво. При скандинавските народи дървото е Игдрасил, при древните египтяни – огромно златно дърво.
