Да обичаш някого не е същото, както когато те привлича или пък си влюбен в него. Разликата между тези три силни чувства ще ви покаже мъдрата притча за ученик и неговият учител.
Учител и ученик вървели в поле, осеяно с макове. Тогава учителят решил да изясни на своя ученик каква е разликата между страстта, любовта и обичта, използвайки маковете около себе си като метафори.
Ето ни в безкрайното поле от макове. Разхождаме се и се къпем в красотата му. На пръв поглед всички цветя изглеждат еднакви, но незнайно защо, ти се спираш пред едно конкретно алено стръкче.
Навреждаш се, докосваш нежните му листа, а очите ти се впиват в него. Искаш го само за себе си – казал учителят, който се навел и откъснал един от маковете.
Откъсваш го, за да е с теб завинаги, без да си даваш сметка, че така го убиваш. След това продължаваш по пътя си доволен и щастлив, докато макът не увехне и не го изхвърлиш. Това е страстта.
Продължаваш да вървиш през полето и се радваш на алената му красота, когато погледът ти се спира отново на един конкретен мак. Струва ти се, че то е различно от всички останали. Навеждаш се внимателно и се страхуваш да го докоснеш, за да не го нараниш.
Гледаш го и ти се иска времето да спре и да останете тук завинаги. Иска ти се следващият ден никога да не идва, но внезапно подухва ветрец и усещаш аромата на друго цвете. Тръгваш след него, но запазваш завинаги спомена за мака в сърцето си. Това е любовта.
Все още вървиш в полето, а погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж зърваш стръкче мак, което все е едно е създадено за вашата среща. Сякаш и ти си бил създаден, за да срещнеш точно това цвете. Усещаш, че си намерил мястото, на което принадлежиш.
Това стръкче мак става мисията на твоето съществуване. Правиш всичко възможно, за да се грижиш за него, да удължиш живота му и да останете заедно завинаги. Това е обичта.
