Притча за майката и смъртта

Човек на Залеза

Веднъж разстроена майка отишла при Буда. Тя скърбяла неутешимо, тъй като била загубила рожбата си. Не можела вече да има и други чеда. Със сълзи на очи разстроената жена се примолила на Буда да вдъхне живот на детето ѝ.

Буда не отхвърлил молбата на майката, но ѝ заръчал преди това да се върне в своето село и да вземе по едно синапено зрънце от всяко семейство, в което досега не е имало покойник.

Изстрадалата жена си тръгнала с надежда в сърцето. Тя обиколила всички къщи в селото, но така и не успяла да намери дом, в който никой да не е умирал досега. Навсякъде тя чувала:

- Синап можем да ти дадем, но повелята няма да бъде изпълнена, тъй като смъртта вече е минавала оттук.

Жената обаче не губела кураж. Тя обикаляла и все питала. На мръкване обаче тя получила просветление. Дошло ѝ наум, че смъртта е естествен процес, с който хората няма как да не се сблъскат, тъй като е неизбежен.

Заедно с прозрението си жената отново отишла при Буда. Като я зърнал, той попитал защо не му носи синапени зърна.

С едва доловима усмивка жената рекла:

- Вече не моля да вдъхнеш живот на рожбата ми, тъй като знам, че тя един ден пак ще умре. Умолявам те, нека позная това, що няма да умре.

Виж повече

Рейтинг

5 2
4 0
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати