Легенда за зюмбюла

легенда за зюмбюла

Всички знаем как изглежда цветето зюмбюл, което можем да срещнем в редица селски дворове или вилни градини, да украсява паркове и алеи и т.н.

То спада към луковичните растения, които се отглеждат изключително лесно и могат да радват очите ви дори и като стайни растения. За очарованието, което пръскат около себе си, способства и прелестният им аромат, който се счита за символ на настъпването на същинската пролет.

Със зюмбюлите са свързани много легенди, но тук ще ви запознаем вероятно както с най-древната, така и с най-известната. Тя е свързана с тъгата на Аполон по юношата Хиацинт, поради което и ботаническото наименование на зюмбюла е Hyacinthus, или Хиацинт.

Преди много векове от любовта на Клио, муза на историята, и Амикъл, цар на Спарта, на света се появил син, който колкото повече пораствал, в толкова по-очарователен младеж се превръщал. Бил не само красив, но и много любознателен и ловък. Бог Аполон изпитвал неприкрито възхищение от обаянието на чаровния юноша и го взел под своето крило.

Всеки ден се занимавал с него и го учил на всичко, което знаел и умеел самият той. Насърчавал го да развива таланта и ловкостта си, разкрил му собствените си познания по спорта и изкуствата. Аполон и Хиацинт се превърнали се в неразделни другари.

Ревност започнала да се прокрадва в сърцето на Зефир, крилатият бог на източните ветрове, който гледал с каква обич и отдаденост се отнася Аполон към Хиацинт.

зюмбюл

Един ден, докато Аполон учел момъка да хвърля диск, Зефир нарочно отклонил вятъра и дискът, хвърлен от Аполон, се забил в главата на Хиацинт, който починал на място.

В знак на скръбта си, както и за да увековечи смъртта на своя верен приятел, Аполон превърнал следите от кръвта, които прониквали в земята, в красивото цвете, което днес познаваме като зюмбюл.

Дори самата форма на цветчетата на зюмбюла се обясняват като преплетени една в друга буквата А на Аполон и Y, инициалът на името на Хиацинт от старогръцки.

Според същата легенда при направата на статуята на Аполон, в основите ѝ са положени останките на самия Хиацинт. Дали това наистина някога се е случило няма как да знаем със сигурност, но не пречи да се възхищаваме на красивата легенда за цветето зюмбюл, което ще си остане символ както на любовта, така и на тъгата, и на вечността.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати