Едно от най-авторитетните имена в света на науката е това на Чарлз Дарвин. Откритията на англичанина са революционни за своето време и отхвърляни първоначално от праволинейните учени.
Все пак работата на гениалните хора винаги намира пътя към истинското признание и Дарвин става един от най-признатите естествоизпитатели на всички времена. Еволюцията на видовете и теорията на естествения подбор е в основата и на съвременната теория за еволюционното развитие. Можем да кажем, че Дарвиновите идеи са в основата на науката биология.
Не толкова бляскав е обаче личният и семейният живот на големия учен.
Животът на Дарвин
Чарлз Дарвин е роден на 12.02.1809 година в графство Шропшър, град Шрюсбъри, Англия. Той е предпоследното от шестте деца на семейството. От дете започва грижливо да събира яйца от различни животни и раковини. Заради смъртта на майка си Чарлз и брат му Ерзамус отиват в интернат.
На 16-годишна възраст Чарлз решава да тръгне по стъпките на баща си, който е лекар и финансист. Записва се за студент по медицина в университета в Единбург, обаче следването му се вижда тежко и той не проявява особено старание.
През следващата година се записва на кръжок по естествознание, което се превръща в негово истинско призвание. Скоро той прави първи научни открития, без да подозира каква бляскава кариера му предстои.
Баща му остава разочарован, че синът му се отказва от медицината, спира издръжката му и го изпраща да следва богословие в Кеймбридж, вярвайки, че ще стане пастор.
Предопределението на Дарвин обаче е друго. Той се научава да препарира животни и се отдава на появилата се мода да се събират бръмбари.
Толкова се увлича по твърдокрилото насекомо, че открива някои нови видове. Това е едно от първите постижения на Дарвин.
Между тези занимания успява да се класира на десето място по успех от почти 180 студенти. Сприятелява се и с известните учени в тази област, свързани с животните и растенията.
Така стига до кораба Бийгъл, с който заминава като естествоизпитател.
Впоследствие това се явява най-важното изпитание в живота на Чарлз Дарвин.
Планът е да корабът да извърши експедиция от две години, за да се картографира бреговата ивица на Южна Америка. Мисията на учените обаче трае 5 години, през които Дарвин прави геоложки проучвания и събира вкаменелости от растения и животни.
Още по време на това знаменито плаване младият учен прави много от своите открития, които по-късно влизат в грандиозния му труд за еволюцията на видовете.
Тогава той изказва едно революционно за времето си твърдение, че животните и хората не са коренно различни, а точно обратното. По време на пътуването си той изпраща непрекъснато своите наблюдения и разсъждения, ето защо при завръщането си е посрещнат като утвърден учен.
Уморителната работа се отразява на здравето му. Дарвин изпада периодично в тежки кризи, които прекарва на легло, без ясна диагноза, а лечението е хаотично и без успех.
През 1839 година Дарвин се жени за своята братовчедка Ема Уеджууд. Двамата имат 10 деца, като две от тях умират в съвсем ранна възраст. Любимата му дъщеря Ани умира на 10 години и ученият смята, че причината е в кръвосмешението. Смята, че генетично е предал на децата си собственото си влошено здравословно състояние.
Някои от страховете на учения са основателни. Освен че три от децата му умират, други три остават бездетни. Една от дъщерите му остава неомъжена, но трима от синовете му имат съответно четири, три и две деца, както и научни кариери.
Чарлс Дарвин умира на 73 години и е погребан в Уестминстърското абатство. Той е един от петимата англичани, които са погребани там, без да са част от кралското семейство. Гробът му е близо до този на Нютон.
Научни постижения. Теорията за естествения отбор и произхода на човека.
Откъде знаем, че човекът е произлязъл от маймуната? Ако решим да търсим отговор на този въпрос, веднага ще се обърнем към името на Дарвин. Само че той никога не е казал подобно нещо. Не би могъл и да го каже. Това ще разбере всеки, който прочете труда му Произход на видовете - най-великото постижение на Дарвин.
Със същото право, с което човек тръгва да търси предците си при маймуната, той може да се обърне и към слона, крокодила или бръмбара, както и към всяка живо същество.
Тази революционна за времето си идея е залегнала в основата на теорията на еволюцията, обоснована научно от Дарвин. Маймунското изречение не може да излезе от устата или перото на Дарвин, защото в основата на теорията му стои материализмът. Това е плашеща мисъл дори за самия учен.
Само няколко месеца след като се завръща от невероятното приключение с кораба Бийгъл с богата реколта от наблюдения, рисунки, скици, записки и животински екземпляри, той вече знае, че всички видове се променят. Все още не знае как.
Това дръзко твърдение, в противоречие с всички господстващи тогава догми, Дарвин държи в себе си 22 години. Само пред ботаника Хукър, който му е близък приятел, той казва, че видовете не са непроменливи.
В няколко тетрадки, които са неговите дневници, той пише за всички въпроси, над които мисли денонощно. Защо мъжете имат зърна на гърдите, за какво е сляпото черво, защо някои бръмбари имат крила, които не се отварят и още много други.
През първата половина на ХІХ век биологията не е светска дисциплина и на Дарвин му е било много трудно да съчетае и примири научните съждения и наблюдения с религиозните представи.
Растящата увереност на учения в еволюцията на видовете се оказва тежкото прозрение, отричащо религиозната идея, че Бог е създал всички живи същества изведнъж и завинаги. На това прозрение дължим теорията за еволюцията, която днес е фундамент, върху които се гради науката.
Книгата Произход на видовете е резюме на теорията му, че еволюцията е факт. Много от тези, които приемат неговите революционни мисли, не смеят да приемат логичните заключения, към които те водят.
Най-голямата му идея е тази за естествения подбор, който е главен механизъм на еволюционната промяна. Тази теория е може би най-големият принос на Дарвин в науката.
Движещата сила е борбата за оцеляване, а процесът е напълно произволен. Неговите крайпътни камъни са приспособяването, комплексността и разнообразието. Всичко това е с пълно противоречие с господстващата тогава представа, че всичко живо на този свят е само отражение на божието провидение.
През 1858 година Дарвин получава писмо от своя сътрудник Алфред Уолъс, от което разбира, че младият изследовател е стигнал сам до идеята за еволюцията чрез естествен подбор. Това е необходимото потвърждение на работата на Дарвин.
След една година излиза най-влиятелната книга на всички времена - Произходът на видовете, която отрежда място на Дарвин сред най-големите мислители на човечеството.
Книгата е преведена на много езици и става основно научно помагало, което привлича вниманието на всички слоеве на населението. Възниква терминът дарвинизъм, който става идейно течение за всички теории, включващи процесите на еволюция.
Днес теорията на Дарвин е най-неопровержимата научна теория. Изменение на растенията и животните при опитомяване, Изразяване на емоциите при човека и животните, Произход на човека и половия подбор са книги по научните разработки на учения с неоценима стойност и разбира се най-великите постижения в живота на Дарвин.
Коментари