През 50-те години на миналия век картината Родопска сватба на художника Атанас Стайков предизвиква истински скандал в социалистическа България. На нея е изобразена сватбата между християнин и мюсюлманка – тема, която била забранена по времето на соца.
Близо 60 години творбата е била крита в складовете и галериите на различни учреждения, но днес може да се види в Художествената галерия в Смолян.
Картината носи ред неприятности на нейния автор. Сватба между християнин и мюсюлманка е била сред темите табу по време на социализма, а да се изобрази в художествена творба било немислимо.
Родопска сватба е с размери 4 на 2.5 метра, на нея са изобразени 80 човешки фигури, а художникът я рисува в период на 7 години. Но младоженците на нея предизвикват истински скандал, когато е показана за първи път през 1957 година.
Авторът е обвинен в подкопаване на социалистическата идеология и изключен от Съюза на художниците. Платното е опредено като буржоазно и отхвърлено на партийно ниво. Обиден, Атанас Стайков спира да рисува за 15 години.
Но анатемосването на картината не спира само с това. В тогавашния вестник Народна култура излизат серия от статии, в които творбата е определена като злободневна и ретроградна.
Стайков се е увлякъл по пъстротата на дрехите и е забравил, че изобразените на нея герои я лишават от философски смисъл. Това говори за недобросъвестност на автора, загубил своята мяра, пишат част от тогавашните критики.
Реакцията на публиката обаче е положителна. Картината е изложена през 1958 година в Пловдив, а 35 000 души плащат вход, за да я видят, като се има предвид, че по това време максимумът на посетители бил около 2000 души.
Първоначално творбата била кръстена Мома с рода се прощава – фраза от популярната фолклорна песен Ела се вие превива, но след това заглавието е сменено на Родопска сватба.
Вляво се виждат роднините на младоженеца, който е християнин, а в дясно около къщата и чардака са близките на булката, която е мюсюлманка. Вижда се, че жените, дори и децата са забрадени.
От известните по това време художници единствено Владимир Димитров – Майстора подкрепя родопския творец, като заявява, че платното е истинска картина на българската действителност и национална ценност.
Многобройни вестници се опитали да го подкупят, за да изрази негативно мнение, но Майстора защитавал убеждението, че картината е отлична живопис.
Въпреки това творбата е забранена и Окръжния народен съвет я снема от изложбата в Пловдив. Дълги години е съхранявана в избите на учителския институт, а след това е прегъната на две и изпращана в различни учреждения в Смолян.
Към края на живота си Стайков успява да си я върне, но в окаяно състояние. Картината била силно повредена, защото не навивана на руло и прегъвана на две с живописния слой навътре. Художникът умира на 83 години, като така и не успял да възстанови и отново да изложи картината си.
След като бе реабилитирана, картината Родопска сватба бе възстановена със средства от фонд 13 века България и днес може да се види в зала 3 на Художествената галерия в Смолян.
