Амишите – общността, за която времето е спряло

Амишите са общност, която наброява около 250 000 души. Най-учудващото при тях е, че в съвремието живеят така, както са живели техните предци преди 300 години.

Общността на амишите е най-многобройна в САЩ. Те живеят основно в щатите Индиана, Пенсилвания и Охайо. Амишите спазват стриктно всеки пасаж от Библията и затова определят повечето неща от съвременната действителност като произведения на Дявола.

Техните вярвания издигат в култ общността, а не индивидуалния човек. Затова се обличат в специфични дрехи. Така, от една страна, искат да се различат от хората, които не са амиши, а от друга страна да покажат сплотеността си като общност.

Жените амиши носят дълги до глезените рокли и шапки, а мъжете – панталон, риза и шапка, които са изработили сами. Амишите не си купуват дрехи още по-малко модерни, тъй като определят това за израз на суета, която е тежък грях в Библията.

Общността на амишите възниква през 1630 година в Швейцария като група на тогавашните менонити. Менонитите принадлежат към радикално реформистко анабаптистко движение.

Години по-късно амишите са подложени на жестоко преследване в европейските страни затова по-голямата чат от тях емигрират в Америка.

Вярата им изисква смирение и скромност. Това означава, че освен облеклото амишите се лишават и от модерните технологии в дома си. Нито една къща на амиш не използва електричество или интернет.

Амишите не управляват и автомобили и не се качват на подобни превозни средства. На по-дълги разстояния те се предвижват с кон и каруца, както са правели преди повече от 300 години техните предци.

Жените амиши никога не подстригват косата си. Те не използват и предпазни средства, когато правят секс, затова в едно такова семейство обикновено има между 10 и 15 деца.

Амишите не приемат и образованието. При тях се учи най-много до 14-годишна възраст, след което децата започват да помагат на родителите. Повечето амиши са или фермери, или строители, като работя от изгрев до залез Слънце.

Напускайки общността, един амиш приема, че се отдава на задгробен живот в Ада и вечни страдания.