Руският писател Александър Солженицин живее като изгнаник през по-голямата част от живота си заради публичното си негативно отношение спрямо тогавашния комунистическия режим. Част от неговите мисли обаче днес звучат пророчески.
- Кое е най-ценното на света? Оказва се, че това е да осъзнаваш, че не участваш в несправедливости. Те са по-силни от теб, имало ги е и ще ги има, но нека да не е чрез теб;
- Ако не умееш да използваш минутата, ти ще пропилееш и часа, и деня, и целия си живот;
- Ревността - това е оскърбено самолюбие. Истинската любов, когато е несподелена, не ревнува, а умира, вледенява се;
- Не трябва да бъдеш твърде практичен, че да съдиш по резултатите - по-човечно е да съдиш по намеренията;
- Нищо не трябва се постига с насилие. Вземем ли меч, нож, пушка, ние се превръщаме в нашите палачи и насилници. И край няма;
- Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост;
- Хубави лица имат хората със спокойна съвест;
- Съжалението е унижаващо чувство: унижава и този, който съжалява, и този, когото съжаляват;
- Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо е длъжен да избере лъжата за свой принцип;
- Интелигент е този, чиято мисъл не е подражаваща;
- Човек си поставя за цел да покори света, но по пътя губи душата си;
- В нашата страна лъжата не е просто морална категория, а стълб на държавата;
- Когато истината е открита от някой друг, тя губи част от своята привлекателност;
- Единственото нещо, което може да замени опита, който нямаме, е изкуството и литературата.
- Думата реформа единствено прикрива процеса на кражба на национално наследство;
Коментари