През 1876 година 25-годишната Бланш Моние била красива млада дама, позната на висшето общество в Париж. Но решението ѝ да се омъжи за беден адвокат става причината за най-голямата ѝ житейска трагедия и олицетворение за жестокост, каквато светът рядко вижда.
Бланш произхождала от богато и уважавано семейство, които се гордеели с положението си в обществото. Били аристократи с дълга история и искали на да я продължат, а името Моние да е символ за пари, власт и слава.
Но Бланш не споделя гледната точна на родителите си. На 25 години тя се влюбва в беден адвокат и въпреки че той не се движел във висшите слоеве на обществото, тя искала да се омъжи за него.
Майка ѝ обаче категорично се противопоставила на това решение, като заявила, че ще направи всичко по силите си този брак да не се състои.
Първоначално мадам Моние се опитала да откаже дъщеря си, използвайки коза с парите, след това заявила, че ще я изолира от обществото, но нищо не можело да убеди младата Бланш да се откаже от любовта.
Докато един ден тя не изчезва. Никой от приятелите ѝ не знаел къде е, а майка ѝ и брат ѝ не давали конкретен отговор за точното ѝ местоположение.
Годините минавали, Бланш била напълно забравена, адвокатът, когото обичала, починал, а съдбата ѝ щяла да се превърне в истинска мистерия до един ден на 1901 година, когато полицията в Париж получила тайнствена бележка.
В нея пишело, че в къщата на мадам Моние е заключено момиче, което вече 25 години живее сред собствените си отпадъци и мизерия.
Полицаите били шокирани. Мадам Моние е била позната като един от най-уважаваните граждани на Париж, патрон на много благотворителни акции, а семейството ѝ многократно е награждавано за принос към града.
Въпреки това са изпратени няколко офицери, които да проверят новината. Мадам Моние реагира бурно на заповедта за обиск и се наложило служителите да влязат със сила.
При претърсването те откриват малка тъмна стаичка, от която се носела отвратителна миризма. Отворили вратата и вътре открили Блаш Моние.
Вече 50-годишната Бланш живеела сред изпражнения, остатъци от храна, плъхове и буболечки. Тежала едва 30 килограма, а в продължение на 25 години е държана без какъвто и да е социален контакт и е хранена от време на време с остатъците от вечерята.
Заради нечовешкото отношение към дъщеря си мадам Моние е арестувана, но умира след 15 дни в затвора.
Полицаите били напълно отвратени от видяното. Бланш лежала гола върху гниещ сламен матрак сред фекалии и остатъци от храна. Въздухът бил толкова ужасен, че органите на реда отказали да направят обиск.
Братът на Бланш – Марсел, също е арестуван и осъден на 15 месеца затвор, но е освободен предсрочно, тъй като не се доказало, че той е знаел за жестокостта към сестра си.
Авторът на анонимната бележка така и не бил открит, но се предполага, че именно Марсел я е написал, за да помогне на сестра си.
След като е освободена от подземието си, Бланш е настанена в психиатрична клиника и умира в санаториум през 1913 година.
