Астрономи направиха рядко откритие на планетна система със звезда-домакин, подобна на земното Слънце, която има смущаваща тайна, съобщава Мейл Онлайн. Необичайният ѝ състав първоначално объркал изследователите, докато не осъзнали, че тя е изяла някои от планетите си. Истинската Звезда на смъртта би могла да предостави улики за това как планетарните системи се развиват с течение на времето.
Това не означава, че Слънцето скоро ще изяде Земята, казва Джейкъб Бийн – асистент преподавател по астрономия и астрофизика в университета в Чикаго и съавтор на астрономична и астрофизична статия за изследването. Ученият допълва, че откритието им дава индикация, че насилствените истории може да са обичайни и за планетарните системи, както са и за нас. Бийн и колегите му проучвали звездата HIP68468, която се намира на 300 светлинни години, като част от многогодишен проект за откриването на планети, обикалящи около соларни близнаци.
Меган Бедел – докторант в Чикагския университет, съавтор на проучването и водещ планетарен откривател в сътрудничеството, казва, че екипът планира да изучава повече звезди като тази, за да види дали това е обичаен резултат от процеса на формиране на планетата.
Компютърни симулации показват, че след милиарди години, считано от сега, натрупаните гравитационни тегления и привличания между планетите в крайна сметка ще доведат до попадането на Меркурий в Слънцето, казва Дебра Фишер – професор по астрономия в университета в Йейл, която не участва в изследването.
Това изследване на HIP68468 е постсмъртно на този процес, случващ се около друга звезда, подобна на нашето Слънце. Откритието задълбочава разбирането ни на еволюцията на планетните системи.
С помощта на 3.6-метровия телескоп на обсерваторията Ла Сила в Чили изследователски екип от учени от няколко континента откри първата си екзопланета през 2015 година. По-скорошното откритие се нуждае от потвърждение, но включва две планети кандидати – супер Нептун и супер Земя.
Техните орбити са изненадващо близки до звездата-домакин. Супер Нептун е с 50 на сто по-голям от Нептун и е разположен на подобно на Венера разстояние от звездата си. А супер Земята е три пъти по-масивна от нашата планета и толкова близо до звездата си, че завъртането по орбитата ѝ отнема само три дни.
Тези планети най-вероятно не са се образували на мястото, на което ги виждаме днес, казва Бедел. Вместо това те вероятно мигрират навътре от външните части на планетната система. Други планети биха могли да бъдат изхвърлени от системата или погълнати от звездата си.
Съставът на HIP68468 насочва към историята на поглъщането на планети. Тя съдържа 4 пъти повече литий, отколкото може да се очаква за звезда, която е на 6 милиарда години, както и излишък от огнеупорни елементи – устойчиви на топлина метали и изобилни на скалисти планети. В горещата вътрешност на звезди като HIP68468 и Слънцето литият се консумира с течение на времето. Планетите, от друга страна, го запазват, защото вътрешните им температури не са достатъчно високи, за да унищожат елемента.
Когато звезда погълне планета, литиевият депозит в атмосферата ѝ се откроява. Литият и погълнатият скалист планетен материал в атмосферата на HIP68468 са еквивалентни на шест Земи. Може да е много трудно да разбереш историята на определена звезда, но от време на време изваждаме късмет и намираме звезди с химични съединения, които вероятно са дошли от попаднали планети, казва Фишер.
Това е случаят с HD68468. Химическите останки на една или повече планети са размазани в атмосферата ѝ. И добавя, че това е като да видиш котка да седи до клетка на птица. Ако има жълти пера, стърчащи от устата на котката, това е добър залог, че е изяла канарчето.
Екипът продължава да наблюдава повече от 60 слънчеви близнака, търсейки още екзопланети.
