Градът Йерусалим празнувал коронясването на царя и същевременно се разгласявало, че Соломон е заповядал всички първородни синове на Израел да бъдат пратени в Етиопия, за да допринесат за изграждането на африканския Заян заедно с Давид II.
Чрез знанията на отпътуващите израелски чеда най-важните позиции за управлението на новото царство били осигурени. Новият владетел можел да разчита на синовете на велики свещеници, оратори, писари, войскови командири, придворни съветници, поети и много други служители. Соломон дарил сина си с всичко, което си пожелал и от което Етиопия се нуждаела.
Царяла атмосфера на смесени чувства. Спътниците на етиопеца изпитвали голяма радост, докато семействата от царската свита на Израел се събрали за да оплачат загубата на своите деца. Тайно те проклели царя, въпреки че пред него продължавали да се преструват на щастливи. Синовете на благородниците се събрали на съвет.
Живота им принадлежал на Заян, те били благословени от него и се страхували да го изоставят. Azariah, синът на върховния жрец, имал план, който им разкрил едва когато се заклели, че ще го запазят в тайна до края на дните си. Той планирал да открадне свещената дарохранителница от храма. Те обсъдили евентуалните трудности и детайли по изпълнението на плана, парите за изработването на копие на свещения табернакул били събрани, и групата се разпуснала.
На следващата вечер Azariah сънувал божи ангел, който му казал какви жертви да принесат в името на изпълнението на заговора. Господ им пратил указанията, защото Израел и неговия господар го предизвикали, и затова табернакула щял да бъде отнет от тях. Жертвите принесли още на същия ден след божите заръки и на следващата нощ божия ангел се появил отново пред сина на жреца. След като Azariah приел и по-нататъшните указания, станал и както му бил наредил Бог, събудил трима от своите съзаклятници.
Заедно те отишли до храма и там намерили всички врати отворени, и без никакви затруднения изпълнили божията воля. Ако Бог не желаел, те нямало да могат да преместят и най-малкото парче от табернакула. Те оставили тайно изработеното копие и поставили отгоре му покривалата от плат. След това отново принесли исканите жертви и скрили откраднатата светиня на тайно място за седем дни и седем нощи.
Дошъл деня на заминаването. Давид II помолил баща си за благословията му, която получил с пълна охота от страна на Соломон. Тогава синът се разделил с баща си и се прибрал в кервана си. Той искал лично да наблюдава опаковането на последните вещи, сред които, без негово знание, се намирал и покрития табернакул. В знак на предстоящото отпътуване рогът бил надут и Йерусалим заплакал за загубените си деца. Наблюдавайки сцената на сбогуване от терасата на своя замък, Соломон бил поразен, виждайки тъгата на своя народ. На края на раздялата той силно се разстроил и заплакал.
Той почувствал, че величието му го изоставило, неговото великолепие и сила също изчезнали. От този момент величието напуснало Израел, богатството щяло да бъде отнесено и дадено на един езически народ, както преди това предсказвал пророка: Тези, които не ме търсят, те ще ме намерят. Сега законите и мъдростта трябва да бъдат предадени на тях.
Соломон отишъл при върховния жрец и му казал да вземе и даде на сина му Давид II едно от покривалата на табернакула. Македа го помолила за това, понеже искала да има в страната си един достоен за поклонение предмет, и да не се кланя като езичниците на чужд Бог. Zadok отишъл и дал на Давид II покривалото, на което новия цар се зарадвал много.
След като натоварили всичко, кервана се отправил напред по пътя си заедно с архангел Михаил, който с лекота управлявал всички природни сили. Никой не трябвало да тегли колите – нито хората, нито животни, защото всички те били повдигнати половин метър над земята и се отправили напред все едно били носени от вятъра.
За един ден кервана изминал разстоянието, което иначе щяло да отнеме 13 дни път, но никой от пътниците не бил уморен, гладен или жаден. Едва когато пристигнали на границата с Етиопия си направили почивка. Придружаващите го първородните синове на Израел отишли при новия си господар и му разкрили тайната си. Те казали на Давид II, че са откраднали табернакула от Йерусалим.
