При първото Пълнолуние за юни омъжените индийки изпълняват ритуала Ват Саватри, с който молят боговете за дълголетието на съпрузите си. Обичаят по традиция се изпълнява около свещеното дърво Банян.
Нарича се още Дървото на желанията и според митологията на индийците, ако му поднесат дарове като храна, дрехи и украшения, то ще сбъдне всяко тяхно желание.
Индийците се отнасят с голямо уважение към дървото Банян /виж галерията/, защото го смятат за безсмъртно. То е символ на мъдрост и дълголетие и е неразделна част от легендите в страната.
Ритуалът Ват Саватри започва именно от такава приказна легенда. В нея се разказва за цар на име Ашиапати, който се молел на богинята Саватри за дъщеря. Когато му се родило момиченце, той я кръстил Саватри като богинята, която изпълнила желанието му.
Когато Саватри пораснала, пожелала да се омъжи за принц Сатяван, въпреки че според пророчествата той щял да живее само една година след сватбата си.
Саватри обаче не позволила на предсказанията да я спрат и станала съпруга на Сатяван. След една година обаче пророчествата наистина се сбъднали и Сатяван починал.
Но Саватри отказвала да пусне душата на починалия си съпруг, който трябвало да отпътува с бога на смъртта Ямарадж. Богът на подземното царство искал да вземе душата на Сатяван, но Саватри казала, че ще го пусне само ако ѝ изпълни едно желание.
Ямарадж се съгласил да удовлетвори исканията ѝ. Предлагал ѝ богатство и дълъг живот, но единственото, което Саватри е искала, било дете и Ямарадж се съгласил.
Но тъй като била омъжена, единственият начин това да се случи бил богът на смъртта да възкреси починалия ѝ мъж и няколко минути по-късно Сатяван бил отново жив.
За да отпразнуват факта, че Саватри успяла да надхитри Ямарадж, всяка година омъжените индийки се събират около Дървото на желанията палят тамян, танцуват и поднасят сладкиши, а в края на ритуала увиват дървото с конци от дрехите на техните мъже.
