Човек прекарва една трета от живота си в сън, а една четвърт от това време е населена със съновидения. Затова неслучаен е фактът, че те открай време вълнуват човечеството със своята уникална и трудна за улавяне същност.
В миналото сънищата са били приемани като крачка към отвъдното, провидение на божественото. Днес те продължават да бъдат въпрос, облъхнат от тайнственост и загадъчност, въпреки постиженията на науката в тази област.
“Мисленето е работата на интелекта, сънуването е неговото забавление” пише френският писател Виктор Юго преди повече от 100 години. Той не е могъл тогава да знае онова, което науката ще достигне като знание днес. Сънищата са не само за забавление. Но какво са те всъщност? Неизменна част от битието ни, от нашата същност, те са нашият двойнствен живот… Религиите, окултизмът, изследователите и човечеството продължават да дирят отговор.
От една страна, не трябва да се преувеличава ролята на съня като се смята, че той е единственият ключ към себепознанието и единственото средство за реализирането на скритите ни възможности.
От друга страна, сънищата са необходими за душевното и психологическо равновесие на човека.
Споделям мнението на Пиер Дако, който задълбочено се занимава с тълкуване на значенията на символите, че “няма нищо по-лично от съня”. Този толкова съкровен акт, върху който нямаме контрол, продължава да очарова и вълнува. Човек няма да спре да търси скрития смисъл на странната и тайнствена вселена на сънищата.
Коментари