Делфините са умни почти колкото хората. Изследване с магнитноядрен резонанс откри, че морските бозайници имат много по-развит ум, отколкото досега се смяташе.
Учени от Университета "Емъри" приложиха човешки показатели за интелигентност към други видове. Те установиха, че по умствени възможности делфините се нареждат непосредствено след хората, съобщи "Дискавъри".
По време не изследването делфините са демонстрирали съзнание и умения, които по принцип се е смятало, че са възможни само за представителите на човешкия вид.
Учените са съпоставили мозъка на делфините спрямо този на другите видове. Магнитноядреният резонанс е показа, че техният е 4-5 пъти по-голям спрямо тялото им, отколкото на други животни със сходен ръст.
При хората също е характерно внушително съотношение мозък-тяло.
Авторът на изследването Лори Марино казва: "Ако използваме относителния размер на мозъка като мярка за интелигентност, то изводът е, че делфините са втори по интелигентност след хората".
Учените обаче имат и други предпоставки, които ги карат да лансират тезата за интелигентността на делфините.
Онази част от мозъка, която участва в мисленето, наречена неокортекс, е особено увеличена. Освен това делфините демонстрират умения и поведенчески реакции, характерни за хората. Така например те разбират символни комуникации, абстрактни понятия и дори се разпознават в огледало.
Коментари
Много емоционално и правилно изказване. Към това само ще допълня, че не е случаен фактът, че много от животните отхвърлят слепите си новородени, ако усетят, че ги е докоснал човек. Сякаш този човек ги е осквернил. Но хайде сега, да не се мразим толкова. Нали когато ставаме съдници все пак е добре да знаем, че ако попаднем в ситуацията, в която са били тези хора, не бихме били по-различни. Никой въоръжен само с бански, плувен дюшек, пояс или с очила за пуване, бутилки с въздух и шнорхел, не може да застане срещу акулата. На плажа сърфистите не носят оръжие, за да пазят себе си и други хора от акули, а и спасителите не са в бронирани жилетки. Такива са рисковете насред океана. Хайде да не разсъждаваме като деца, защото все пак няма да е възпитателно за някой малчуганин да прочете колко са смели делфините и утре да реши да се бори с акулите, подобно на делфин. Хубаво започваш с литературните примери. Тогава ще ти предложа един разказ на Павел Вежинов - "Езерното момче". За да разбереш, че не всички неща, за които четем, са точно такива, каквито си ги представяме. Все пак идеалите в някои моменти могат да бъдат много пагубни. А това, че хората не са могли да помогнат на другите хора, не е повод да ги съдим. Ако обичаме наистина животните, ние няма да им симпатизираме, отхвърляйки хората. Нека да не забравяме, че животните са все пак животни. Често техните игри могат да застрашават живота и здравето на човек, без те да осъзнават това. А що се отнася до акулите, делфините винаги воюват с тях, дори да няма хора наоколо. Да, обичливи, позитивни, грациозни, аристократични, благородни, красиви и... създания са делфините. Но и те не са идеални. Общувайки с тях, подобно на общуването си с много хора, трябва да бъдем внимателни. Много по-тежки са от нас, а и могат да проявят агресия, която лично според мен, ще да е пак породена от човека... Но това е тема, която тепърва ще проучвам от личен интерес. Аз също съм склонна да мисля, че вероятно са потомци на атлантите, или по-скоро са имали допир до тази цвивлизация, както е написал Мишо под една друга статия. А "Ако можеха да говорят" е на Йордан Йовков. Радичков е писал други поучителни и интересни неща.