Според народния календар на 15, 16 и 17 юли се отбелязват Горещниците. Тези 3 дни са смятани за най-горещите в годината, като това дава името на народния празник.
Важен момент в отбелязването на Горещниците е пълната почивка. Народът е вярвал, че в тези дни не бива да се работи, да се ходи на нивата, да се пали пещ или да се пече хляб.
Ако забраната не се спази, се смятало, че реколтата ще бъде застрашена от пожари, градушки и поройни дъждове.
В периода на Горещниците може да се гадае каква ще бъде зимата. Щом през следващите 3 дни е слънчево и топло, зимните дни трябва да са меки и без виелици.
Според поверието, ако през следващите дни се изкъпете в топъл минерален извор, ще бъдете здрави през цялата година.
В различните области на България назовават Горещниците с различни имена. Сред популярните са Чурлига, Пърлига и Марина, Огнена, Люта, Чурута и Опалена Мария.
Освен че ги наричат с различни имена, Горещниците не навсякъде се отбелязват в едни и същи дни. 15, 16 и 17 юли са дните по григорианския календар, но на някои места отбелязват празника на 28, 29 и 30 юли – според юлианския календар.
Дните се честват като празник на огъня и се изпълняват обреди за предпазване от унищожителната му сила. Вярва се, че бебе, заченато в тези дни, ще бъде лош и опустошителен човек.
Според някои обичаи в първия ден от Горещниците се гаси огънят в цялото населено място и не се пали нов до 17 юли, когато се почита света Марина – покровителката на водата.
Тъй като света Марина е сочена за пазителката от очни болести, в последния ден от Горещниците хората с болни очи трябва да ги измият в лечебен извор рано сутринта.
На някои места в тези 3 дни празнуват и всички занаятчии, чийто професии за свързани с огън – ковачи, грънчари и хлебари.
Коментари