На 20 август имен ден отбелязват всички българи с името Самуил. Преданията се колебаят за града, в който е живял светецът, но са категорични, че той се е появил на бял свят благодарение на силната вяра на родителите си.
Името Самуил е древноеврейско и означава измолен от Бога. Баща му е бил благочестив човек. Той имал две съпруги – Ана и Фенана, като любимка му била Ана.
Тя обаче не успявала да зачене, което се смятало за знак на Божията немилост. Близките и роднините на Ана я намразили и я избягвали, защото не успявала да стане майка.
Нейният съпруг Елкана редовно изпълнявал наредбите на Мойсеевия закон и на всички големи признаци посещавал със семейството си Силом, където принасял жертви за Бога.
Елкана бил почитан в родния си град, защото се смятал за пряк потомък на Левиевото коляно.
След едно жервоприношение, в което Елкана и Ана се помолили Бог за дете, те се върнали, за да обядват. Ана обаче не можела да изяде и хапка, понеже мъката ѝ растяла с всеки следващ ден.
Тя отново се върнала на олтара за жертвоприношения и обещала на Бог в молитва, че ако я дари със син, тя ще му посвети живота си. Малко след това разбрала, че е бременна и роденото момче било наречено Самуил.
Ана има още трима сина и две дъщери. Бог обаче не бил снизходителен към израелтяните, а първосвещеникът им Илий ги предупреждавал, че с жертвоприношенията ще си заслужат Божия гняв.
Самуил бил от малкото, които се вслушвали в думите му. На 12-годишна възраст момчето получава послание от Бог, с което разбира, че съдбата му е да бъде пророк за народа си.
Когато израелтяните са нападнати и поробени от филистимците, Самуил успява да ги обедини и освободи.
