Българинът винаги е бил много талантлив. За съжаление повечето от най-великите открития на нашенци са направени извън граница. Това не пречи да се гордеем с тях. След тях светът никога вече не беше същият.
Компютърът
Първият компютър е създаден от българина Джон Атанасов през март 1939 година. Той създава Atanasoff-Berry Computer благодарение на субсидия в размер на 690 долара от университета в Айова.
Бактерията Лактобацилус Булгарикус
През 1905 година българският микробиолог Стамен Григоров открива този млечно-кисел организъм, който предизвиква ферментацията, която води до получаването на българското кисело мляко. Днес са открити редица нейни лековити свойства. Интересното е, че се синтезира успешно само у нас.
Шестият сърдечен тон
През 1972 година проф. Иван Митев прави първото откритие в българската медицина. Наричаният още тон на Матеев помага за опознаването на сърдечната дейност и намалява риска от диагностични грешки. Откритието е официално признато през 1980 г и до днес е от съществено значение за кардиологията.
Нивалин
Най-значимото родно откритие във фармацефтиката пък е дори още по-рано, през 1956 година. Проф. д-р Димитър Пасков изобретява лекарство от блатното кокиче Нивалин, което и да днес се използва за лечение на редица неврологичин болести. Медикаментът се препоръчва при разстройства на централната и периферната нервни системи и лечение на нервната система.
Електронният часовник
Българският инженер Петър Петров се превръща в един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век, след като създава прототипа на електронния ръчен часовник. Той излиза на пазара под името Pulsar. Петров не спира дотук и създава и първия в света безжичен сърдечен монитор и първата компютъризирана система за измервания на замърсявания.
Фотоелектронният ефект
Българският академик Георги Наджаков открива този уникален ефект. Това дава началото на вълна от изобретения, благодарение на които днес се радваме на запаметяващите устройства, фотокопирната машина и др.
Въздушната възглавница
Инженер Асен Йорданов се превръща в един от най-продуктивните български изобретатели, след като през 1912 година заминава за САЩ. Там в продължение на 50 години работи по осигуряването на безопасност на колите. Така става част от екипа, който открива въздушната възглавница. Той създава и първия по рода си телефонен секретар, който нарича Jordaphone. Въпреки че в онези години той не намира приложение, години по-късно се превръща в прототип за бъдещи разработки.
Автоматичната скоростна кутия
Българинът Румен Антонов в началото изработва 5-степенна, а след това и 6-степенна скоростна кутия. Тя е много по-лека и икономична от традиционните до този момент. Световните компании Сузуки, Хонда, Рено и Тойота веднага я въвеждат в производството на продуктите си. Интересен факт е, че в началото инженерите на Тойота използват кутията без необходимия лиценз и в крайна сметка са осъдени да заплатят на откривателя солидно обезщетение.
Освен скоростната кутия Румен Антонов изобретява и малък спортен автомобил. Той го нарича 4 Stroke и е в ретро стил.
Коментари