Преди Галилей да насочи телескопа си към нощното небе, действията на астрономията наподобявали астрологическо занимание, при което небесните обекти и тяхното движение се обяснявали с използването на древните и архаични разбирания за Вселената и за това как тя действа.
Галилей не само е наблюдавал и отбелязвал обектите в небето. Той приложил научни методи, математически закони и логическо мислене над това, което наблюдавал и именно този подход създал модерната наука, наречена обсерваторната астрономия.
Галилей често се смята за първият човек, измислил телескопа. Това не е така. Той не го е изобретил, но е първият, който го насочва към небето и наблюденията, които прави, създават новата наука на модерната астрономия, в която се използват телескопи, които ни помагат да разберем Вселената ни, мястото ни в нея и начинът, по който тя действа.
Галилей чул за първи път за телескопа през 1609 и решил да направи негово копие и за себе си. Първият телескоп увеличавал образа три пъти. В продължение на над десетилетие Галилей продължил да създава още телескопи и накрая изобретил такъв, увеличаващ образите десет пъти. Това му позволило да види неща, невиждани преди това и неща, променящи схващането ни за Вселената и за обектите в небето.
Първото нещо, към което насочил телескопа си, била луната. Наблюдавайки я в продължение на много нощи, той направил едно много важно откритие. Видял, че на повърхността й има образи, които нараствали и намалявали, в зависимост от това в каква връзка се намирала луната със слънцето. Оттам той направил правилното заключение, че тези тъмни области са сенки, хвърлени от кратери и планини. С помощта на геометрията продължил да си обяснява, че височината на планините и дълбочината на кратерите може точно да бъде изчислена. Това било невероятно важно откритие за възприемането ни за Вселената, тъй като преди това се смятало, че луната имала гладка повърхност.
Другото изключително важно наблюдение и най-важното от всички, които провел Галилей, било откриването на четирите големи луни около Юпитер. Преди това те били невидими, но благодарение на своя телескоп, който увеличавал образите десеторно, той успял да ги види. След като ги наблюдавал няколко нощи, Галилео открил, че те се движат, а с още няколко внимателни наблюдения вече имал доказателства, че те се движат около Юпитер. Това също било променящо схващането ни за Вселената наблюдение, тъй като преди това се смятало, че всичко във Вселената се върти около Земята.
Галилей продължил да изобретява телескопи и да провежда много важни наблюдения денем и нощем, включващи откриването на петната по слънцето и на пръстените около Сатурн. Неговите наблюдения подтикнали много други астрономи да разкриват невероятните и мистериозни обекти в небето. Но най-важното е че ги подбудил да прилагат законите на математиката и логиката в своите изследвания, чрез които да могат да разберат как действа Вселената.
Създаването на модерната наука на телескопичната астрономия станало ясно през 1610, когато Галилей публикува труда си, наречен „Sidereus Nuncius” или „Звезден известител”. Този научен труд е достъпен и днес, и се счита за една от най-важните написани научни разработки.
Коментари