Наричат го „Дяволския триъгълник“, „Затворът на изгубените“ и „Зоната на здрача“, а най-често Бермудския триъгълник.
Полу-триъгълната област, заобиколена от Бермудите, Пуерто Рико и Флорида, е известна с нестихващия си апетит към самолети и кораби.
Легендата започва в 14:10 ч. на 5 декември, 1945 година, когато за първи път се съобщава, че „опитни“ летци изчезват, изпълнявайки своите рутинни упражнения. Времето тогава било добро, а видимостта – кристално чиста. След като загубили вярната посока, летците от Полет 19 съобщили чрез радио връзката, че се нуждаят от помощ, а след миг изчезнали безследно.
Странните обяснения за този случай, както и за други мистериозни изчезвания, включват: извънземни, криещи се под водата, портал, водещ към друго измерение, черна дупка, както огромни всепоглъщащи мехури, с размери на голям кораб.
Съществуват и теории, свързани с необичайни магнитни явления или генериране наинфразвук от морските вълни.
Все пак има логично обяснение на безследно изчезналите обекти. През Бермудския триъгълник действително се преминава изключително трудно. Всъщност там не се случват повече произшествия, от колкото в други райони. В тази зона обаче е много по-вероятно да се завихрят неочаквани силни бури. И според специалисти от военноморския флот, течението Гълф стрийм там е екстремно бързо и турболетно. Ето защо всички доказателства и останки от катастрофите изчезват без следа. Като за капак дълбочината на морето, намиращо се в Бермудския триъгълник достига над 9 000 метра.
Относно Полет 19, впоследствие се оказва, че пилотите не са толкова „добре обучени“, колкото се е твърдяло в първоначалните версии. А времето далеч не е било кристално чисто.
