Учени от Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ, откриха какво ни кара да сънуваме. Това е неврон, изпращащ сигнали в средния мозък и хипоталамуса.
В изследванията си учените са констатирали неподозирана до момента функция на неврони от вентралната част на продълговатия мозък. Техен основен медиатор се явява гама-аминомаслената киселина. Именно тяхната стимулация ни кара да визуализираме сънища докато спим.
Невроните са разделени в две групи неврони. За включването на сънищата отговаря втората, която изпраща информацията към средния мозък и хипоталамуса.
Откритите неврони са активни само по време на фазата на бърз сън. До момента се е смятало, че те отговарят само за това тялото да не се движи в процеса на сън. Оказва се обаче, че имат много по-важна функция.
В изследванията са проведени опити с мишки. При изкуствената стимулация на тези неврони се изпраща съзнанието във фаза на дълбок сън само след две секунди. Те избирателно осигурили синтез на фоточувствителни белтъци-рецептори в дадената област в този тип неврони.
По този начин облъчвали и активирали невроните, които носят рецепторната отметка. През цялото време работата на мозъка била наблюдавана с електроенцефалография.
Резултатите показали, че в 94% от случаите облъчването е довело до бърз преход от бавния сън в бърза фаза. Именно това е времето, в което се появяват сънищата.
Учените са изпробвали и как ще реагира съзнанието на мишките, ако тези неврони бъдат стимулирани в будно състояние. Опитните животни не проявили никакви симптоми на сънливост, но започвали да ядат повече.
Учените са категорични, че откритието ще им помогне да разберат по-добре сложната система за контрол на съня и сънуването. Те се надяват някой ден да открият и отговор на въпроса защо сънуваме.
Коментари