Изворът на сънищата

Къде се унасяме през една трета от нашия живот и защо отиваме там? Рационалистите откриха, за голямо свое разочарование, че не трябва непременно да спим, за да си отпочинем физически и умствено.

Вярно е, че някои биологически процеси, като произвеждането на хормони, регенерирането на клетките и оздравяването се извършват през нощта, но вероятно те биха могли да се извършват и тогава, когато просто отмаряме и не използваме енергията си за друго.

Дори и ако това е само допълнителен начин да подходим към смисъла на сънищата, ясно е, че сънят е основно екзистенциално състояние на човешкото съществуване, защото той носи не по-малко опит и преживявания от будното ни състояние.

Един от елементите, който ни позволява да стигнем до това заключение, е фактът, че като новородени ние прекарваме по-голямата част от времето си в страната на сънищата. Тогава, бавно и сигурно, започваме да откриваме чрез петте си сетива все повече и повече елементи от това измерение, което наричаме реален свят.

В зряла възраст оставаме будни две трети от времето, но по време на сън се връщаме всеки път към първичното си състояние — онова, което сме били принудени да напуснем при раждането, навлизайки в света посредством физическо тяло, което търси изява и самоутвърждаване през периодите на будно състояние и което е ограничено във всеизвестната триизмерност.

Тук става дума за гледище, напълно противоположно на това на старите рационалисти, които някога са мислели, че сънят е само песъчинка, попаднала в сложния механизъм на будното състояние. Ако обърнем наопаки крайно материалистичните им схващания и ги разгледаме от обратната им страна, животът придобива съвсем различен смисъл, при който „реалният свят" вече не съществува само извън нас, а само вътре във всеки един от нас.

Тогава ние можем да го възприемаме като измерението, което религията нарича „небе", а Юнг определя като „колективно подсъзнание". В съня ние се връщаме там и там можем да общуваме посредством нашите сънища с останалата част от мирозданието. Нашата енергия и нашето вдъхновение произхождат именно от този Извор — по никой начин не бихме могли да ги почерпим единствено от интелекта си — и отгоре на всичко, от него получаваме и насърчение за бъдещето , изпълнено с надежди.

В съня си ние се завръщаме в Страната на сънищата и ако веднага се почувстваме там като у дома си, нашият живот придобива ново измерение. Реалният свят престава да бъде това, което изглежда и само „Изворът" е от значение. Там сме били преди да се родим, там се пренасяме по време на сън и пак там ще идем след смъртта си.

Тъкмо това е искал да каже Шекспир, когато е написал: „Заспиваш, сънуваш може би? Да, тук е пречката! Защото туй — какви ли сънища ще ни споходят в съня без край, когато се измъкнем от бренната черупка? — то ни спира; таз мисъл прави жизнения гнет тъй дълголетен"