Хората може да са постигнали много като вид, но имат една част от мозъка, която не им позволява да проследят повече от четири неща наведнъж. Ново американско проучване показва, че работната памет при човек има забележителна липса на ментална сила, но също така и че тя в изключителни ситуации може да активира допълнителни визуални и звукови процеси, протичащи в мозъка, за да се справим с даден проблем.
Има толкова много информация около нас, а мозъците ни са все още много ограничени в количеството данни, което могат да обработят, казва професор Дейвид Сомерс от Бостънския университет. - Обществото ни се нуждае постоянно от внимание, за да може да функционира нормално, казва още той.
Професорът е автор на изследване, което се опитва да хвърли светлина върху тази мистерия на човешката неврология или с други думи - как хората постигат толкова много с толкова ограничено внимание.
Работна памет е системата, която е отговорна за временно съхранение и обработка на информация. Въпреки че тя понякога се използва като синоним за краткосрочната памет, двете понятия са различни. Ние можем да поберем много повече информация в нашата краткосрочната памет, защото тя не води до манипулиране или организацията на данните, казва Сомерс.
Работната памет по принцип се смята, че има ограничен капацитет, и изследователите са мислили, че може да пази само седем вида данни, добавя професорът. Тези видове данни могат да бъдат цифри, букви, думи или други единици, но нищо повече. С последните проучвания този брой е редуциран до четири.
Преди последното изследване учените са смятали, че визуалната информация от очите и звуковата информация от ушите се слива и чак след това достига фронталните лобове, в които се развива абстрактното мислене.
Изследването на Сомерс обаче показва, че във фронталния лоб има две мрежи, едната от които служи за разчитане на визуалните сигнали, а другата - за звуковите. Тези части професорът нарича система на конвенционалната мъдрост.
Експериментите на учения са показали, че двете мрежи могат да работят заедно в тясно сътрудничество. Визуалната мрежата ни помага да разберем какво се случва около нас, а слуховата ни помага да разберем събитията, възникнали в течение на времето. Когато мрежите заработят в синхрон, капацитетът на мозъка ни може да се увеличи.
Засега това става рядко и то само при критични ситуации, когато тялото ни се изпълни с адреналин. Американските учени обаче са амбицирани да открият метод, с който можем да увеличим капацитета на мозъка си без да се налага да излагаме живота си на опасност.
Коментари