На 10 март 1928 г. Кристин Колинс дала на деветгодишния си син Уолтър пари, за да отиде на кино, от което не се върнал. Майка му съобщила, че е изчезнал, но въпреки усилията на полицията, не открили нищо в продължение на пет месеца. Майката продължила да го издирва 36 години.
Пет месеца след изчезването в Декалб, Илинойс, се появило момче, което твърдяло, че е липсващият Уолтър. Кристин Колинс платила за транспорта му, но то, макар и да приличало на изгубения син, не било Уолтър.
Майката настоявала, че това не е нейният син, но полицията искала да приключи случая. От полицейския отдел в Лос Анджелис предложили да отведе момчето вкъщи и да поживее с него. За да не си навлече гнева на властите, Колинс се съгласила.
Три седмици по-късно била убедена, че момчето не е нейният син. Отишла при полицейския началник Джоунс и му споделила, а като доказателство донесла картон от зъболекар, който показал, че Уолтър има няколко пломби, които не съвпадат със зъбния статус на другото дете.
Въпреки това Джоунс, за да не се наложи да се справя с негативен имидж в медиите, продължил да твърди, че случаят е приключен и новото момче е Уолтър, а майката изпратил в психиатричната клиника.
Кристин била подложена на оценка за десет дни, но през това време момчето признало, че се казва Артър Хъчинс - дванайсетгодишно момче от Айова, което бягало от нещастния си живот у дома. След като чул колко много прилича на Уолтър, решил да се представи за него, за да получи безплатно пътуване до Калифорния.
Щом истината излязла наяве, Кристин била освободена и завела дело срещу града, което спечелила и получила огромната за онова време сума от 11 хиляди долара. Използвала ги, за да продължи търсенето на сина си.
Полицаите отново захванали делото. Вярвали, че Уолтър е една от жертвите на Гордън Стюарт Норткот, който е отговорен за убийствата на млади момчета в Лос Анджелис. Открили части от тялото и дрехи, които съответствали с тези на Уолтър.
Убиецът бил признат за виновен за смъртта на три момчета и получил смъртна присъда. Той обаче не признал убийството на Уолтър, а тялото на момчето не било намерено. Въпреки физическите доказателства Колинс отказала да приеме, че Норткот го е убил.
Нейната решимост да намери сина си се усилила, когато пет години след изчезването му било открито друго дете, отвлечено от Норткот. Придържайки се към тази надежда, Кристин Колинс прекарала остатъка от живота си, търсейки Уолтър, докато не умряла в Лос Анджелис на 75-годишна възраст.
Коментари