Живели някога двама другари. Веднъж, докато се разхождали край морето, те се спречкали и в гнева си единият ударил другия. Нараненият не казал нищо. Той взел една мида и написал върху пясъка: Днес човекът, който твърдеше, че е мой приятел, ми посегна.
После той се върнал при приятеля си и му предложил да продължат все пак разходката си. Стигнали до едни скали и решили да си оставят нещата там, за да влязат в морето. Така и направили, а обиденият приятел влязъл доста надълбоко във водата.
Изведнъж той загубил дъното под краката си и започнал да потъва. Тогава неговият приятел, бе изобщо да се поколебае, се втурнал да го спаси. Той успял навреме да го извади от водата и оскърбеният се оказал невредим.
Тогава той, отново без да обели дума, отишъл при багажа си и извадил от него един нож. С острието той издълбал в скалите следното: Днес моят най-голям другар ми спаси живота.
Спътникът му изгарял от любопитство защо неговият приятел прави всичко това и го запитал:
- Приятелю мой, защо, когато ти посегнах в яда си, ти писа на пясъка, а сега реши да пишеш върху скала?
Мъжът веднага отговорил на въпроса му:
- Когато някой близък другар ни нарани неволно, трябва да напишем това на морския бряг, където вълните на забравата ще го отмият. Когато обаче същият този човек стори нещо изключително важно за нас, трябва да го увековечим, записвайки го на камъка на сърцето.
Коментари