През 1979 г. израелският археолог Габриел Баркей, работещ с група студенти от Института за изследвания на светата земя (сега Университетски колеж на Йерусалим), разкопават няколко гробници в Йерусалим, намиращи се на "Рамото на Хеном", югозападният склон на Хеномовата долина в непосредствена близост до шотландската презвитерианска църква „Св. Андрю”.
В една погребална пещера е открито хранилище за погребални предмети, съдържащо около 700 артикула, включително и погребални дарове като керамични съдове, над 100 броя сребърни бижута, върхове на стрели, предмети от слонова кост, съдове от алабастър, 150 огърлици и рядка, антична монета. Сред сребърните предмети е и навит на руло амулет, съдържащ четирибуквена дума, която представлява името на Бог.
Откритата гробница датира от края на Давидовата династия, около 7 век пр. Хр., от което следва, че сребърният амулет датира от края на 7-и или началото на 6-ти век пр. Хр. Подобният на молитва надпис, съдържащ божието име осигурява най-старото, извън пределите на Библията доказателство за името на Бог, археологически възстановено в Йерусалим.
Установено е, че надписът на амулета е от Аарониковата или свещеническа благословия, намираща се в Пасаж 6:24-25. Собственикът най-вероятно е носил надписаният, навит на руло сребърен амулет по време на своя живот и хората са счели, че е подходящо този предмет да придружава своя собственик и в смъртта му, така както и в живота.
От вторичен интерес е фактът, че доказателството от гробницата на „Рамото на Хеном” представя населението от областта на Йерусалим в преодоляване на последиците от Вавилонското разрушаване на града. Откритието също така показва и определено ниво на богатство на тези, погребани в гробниците.
Коментари