Днес най-големият храм-паметник в страната ни чества освещаването си. Катедралата свети Александър Невски носи името на руски княз, победил шведите при река Нева.
Българските държавници кръщават храма на руснак, за да се отблагодарят на Русия за Освободителната война, с която се слага край на турското робство над българските земи.
Предложението е на Петко Каравелов и е прието на Учредително събрание през 1879 година, като идеята е църквата да символизира руската бойна слава.
За кратко катедралата е носила името на светите братя Кирил и Методий – по настояване на Иван Вазов, но след това отново възстановява името си Александър Невски.
Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княз Батенберг, който дарява сумата от 6000 златни лева.
Основният камък на катедралата се поставя на 19 февруари 1882 година. Строежът стартира през 1904 година и е завършен през 1912 година. Едва през 1924 година храмът е осветен.
В основите на храма е поставена метална кутия с имената на членовете на тогавашното правителство.
Сградата може да побере 5000 души и е облицована с бял врачански камък. Входните врати са изработени от славонски дъб, а куполите са позлатени.
Камбанарията се издига на 53 метра височина и има 12 камбани, като най-голямата тежи 12 тона, а най-малката – 10 килограма. Звънът им се чува в радиус от 15 километра.
Интериорът впечатлява с великолепните си стенописи и 82 икони – дело на чешки, български и руски художници.
След 1946 година храм-паметникът отбелязва 2 храмови празника – 12 септември, когато мощите на свети Александър Невски са били пренесени в Санкт Петербург, и 23 ноември, когато се чества Успението на светеца.
Свети Александър Невски е руски княз и дипломат, който побеждава шведите при река Нева, откъдето идва и фамилията му. Светецът е една от най-значимите фигури в историята на средновековна Русия, оставил отпечатък с битките си срещу католиците.
Коментари