Еньовден е един от най-важните летни празници. Чества се на 24 юни, когато е рождението на свети Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден е значим колкото Коледа, Великден и Гергьовден.
От всички тях обаче Еньовден е с най-силно езическо влияние. С този ден са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се и за ден на билкарите.
Еньовден е свързан с лятното слънцестоене – един от най-важните астрономически преломи в годината, така че съвсем естествено в основата на празника е култът към Слънцето. Според народните вярвания на този ден то започва да „умира”, а годината клони към зимата.
Вярва се, че сутринта на празника слънцето „трепти”, когато изгрява. Който успее с „голи очи” да види трептенето, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си.
Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината. А очертае ли се наполовина – ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което е характерно и за цяла Европа.
Повсеместно е разпространена вярата, че слънцето се окъпва във водоизточниците и водата става лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрева в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Не бива да се става от леглото след изгрев.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. От билките, между които а първо място еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
Окачват се на различни места из дома и през годината се използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. На самия ден не се извършва никаква къщна и полска работа.
На Еньовден имен ден празнуват: Енчо, Еньо, Иван, Ивет, Ивета, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Калоян, Ена, Една, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо. Трябва да почерпят днес и всички, които носят имена на билки.
