Кахокия (Cahokia) е един от най–големите индиански древни градове, намиращ се в югозападната част на щата Илинойс, близо до град Сейнт Луис в съседния щат Мисури. Мястото е определено като обект на световно наследство. До 5 век след Христа мястото е било необитавано, след което постепенно се заселва от индианци, използващи земята за земеделие.
Според археологическите находки градът Кахокия е бил обитаван около 700–1400 след Христа. Към 1050–1200 година градчето е наброявало близо 6 квадратни мили площ и са живели приблизително 20 000 души, достигайки апогея си през 13 век. С времето били построени 120 могили подредени по редове, като най–голямата от тях достига десет етажа.
Оказва се от разкопките, че там наистина са живели много хора и всичко било построено за кратък период от време. Има и съществени доказателства за станали жертвоприношения в една от могилите. Открити били останките на 53 жени и обезглавени четирима мъже. Извън града са се намирали селскостопанските площи.
Смята се, че селището получило сегашното си наименование в името на френски новозаселници към 1699 година.
Съдбата му през години подлежи на още проучвания, а от настоящите такива се счита, че след 1200 от нашата ера е започнало постепенно изселване от района, а към 1400 е бил изоставен.
Но къде са отишли всички тези хора е все още неясно. Археолозите предполагат изчерпване на природните ресурси, поради промяна в климатичните условия и хората са останали без препитание. Върлуването на болести, напрежение, войни също може да са дали отражение.
Според последни проучвания голям разлив на река Мисисипи е станал причина за изчезването на един от първите градове в Северна Америка. Самуел Муньос - географ от университета на Уисконсин-Мадисън, споделя, че 19-сантиметровият открит слой тиня, датиращ от около 1200 години, е доказателство за потопа, който е погубил поминъка и домовете на около 15 000 души.
Данните сочат, че Кахокия е изоставен след 1350 г и навярно именно водното бедствие от Мисисипи е причина за изселването от района.
Той е най–важният център за народите, известни като Мисисипианци. Градчето разполага с ценни суровини като кварц, който се използва за направата на земеделски инструменти. Също се намира на стратегическо място, в близост до мястото на вливане на три реки - Мисисипи, Мисури и Илинойс.
От 1976 година насам обектът е станала защитена зона, започнали археологически проучвания, просветляване на обществото с образователни лекции за историята на града, а сега е и популярна дестинация за туризъм.
През 1982 година селището е признато за Американска Национална историческа забележителност.
Коментари